За вълшебната думичка "благодаря"

Анонимен:

Здравей, Петя! (позволявам си да се обръщам на "ти", защото така ми идва отвътре, и мисля, че нямаш нищо против). Получих книгата вчера, за което благодаря.

Днес като дойдох на работа, набързо свърших най-належащите неща и нямах търпение да започна да я чета. Дори вече я прочетох. Естествено, сега я взех на едни дъх, но, разбира се ще претърпи и още няколко, вече по-задълбочени, прочита.

Поздравления, за написаното! И за избора на формат - аз определено ще си я нося в чантата.

За мен специално, всичко, което си описала, звучи абсолютно познато. Както се казва - аз това си го знам. Но големият въпрос за мен е КАК да започна. Защото на КОГА отговорих мнооого отдавна, но като стои КАК, КОГА се отлага във времето. Явно с тебе сме чели едни и същи автори. Но аз, за разлика от теб, все още не мога да събера сили да започна. А и откъде да ги събера, като май напълно съм изтощила батериите. Но.... Трябва да го направя. И аз в името на мен самата първо, после заради дъщеря ми (която е на 7), заради съпруга, дома.....

Това, за родителите е напълно вярно. Аз съм осъзнала, че моите проблеми дойдоха от тях (те всъщност са прекрасни хора, отдадени на децата и родителите си т.н и т.н, но просто в един момент (когато бях на 18-19 започнах да се превръщам в "кошче за душевни отпадъци"). И резултатите не закъсняха. Та аз със това чудо се боря повече от 15 години. Но не съм изгубила надежда и затова сигурно попаднах и на твоя сайт и твоята книга.

Петя

Благодаря ти за добрите думи и че си решила да говорим на "ти"!

На първо място - няма нищо случайно в Живота ни, вярваш или не. Често, когато хората ме питат "как" да започнат им казвам, че се започва винаги с благодарността за това, което имаш днес. С благодарността за това, че си именно такъв днес. Зная, че всеки от нас в крайна сметка е благодарен, че близките му са живи и здрави или за нещо друго, но това не е осъзната благодарност. Нужно е всеки ден да си даваш сметка за това, което имаш и което си, и да благодариш. След като си чела книги в тази посока знаеш, че благодарността просто ще повиши вибрацията ти и ще те изведе на друго ниво, освен да привлече още неща, за които да си благодарна.

Радвам се, че си задаваш въпроса "как" и търсиш неговия отговор. Знаеш, че само този, който търси - той ще намери. Чети отново книгата ми - чети я дотогава, докато не намериш своя отговор на "как". Чети и друга литература - всичко, което вярваш, че ти помага да се доближиш до своето истинско Аз. Но запомни - не е достатъчно само да приемаме информацията, а е нужно и да действаме осъзнато. Насочи правилно енергията си. Простила ли си за това, което смяташ, че е причината за паническото разстройство. Простила ли си си на себе си затова, че си допуснала неща "отвън" да предизвикат това състояние в теб? Но... това е дълъг процес. Ще минем заедно по него, ако желаеш... Започни с осъзната благодарност - тя ще те изведе до друг начин на мислене, който ще ти позволи да видиш отговора на въпроса "как" там, където досега не си била способна да го видиш. Прегръщам те и съм с теб!

Анонимен:

Благодаря ти, че ми отговаряш, благодаря ти, че си ми писала - Прегръщам те. Почувствах те много близка. Благодаря ти!

Всъщност сега реших да ти отговоря само за да ти споделя нещо - днес беше напрегнат ден за мен (имаше доста задачи за вършене), но още от сутринта просто в главата ми влезе, че аз трябва да благодаря. Тази мисъл просто се прокрадна. Почувствах, че след всяко казване на Благодаря, сякаш на сърцето ми олеква. А и след всяко Благодаря се появява лека усмивка. И ми става леко. Естествено онези другите чувства - на яд и на гняв се опитваха да се надигнат, но всеки път, когато ги усещах ги заменях с Благодаря. И така цял ден днес.

Мога още много да пиша, но основното, което исках да ти кажа е, че виж какво съвпадение - описаното по-горе ми се случва цял ден днес и вечерта, когато отварям пощата, за да я проверя, намирам твоето писмо, в което ми казваш да Благодаря. Странно, нали? Или може би не?

Ще завърша писмото си с Благодаря ти, Петя!

Петя:

Как ме зарадва с писмото си! Толкова съм щастлива, че си усетила сама верния път, че си разбрала изцелителната сила на думичката "благодаря"!!! Нормално е гневът да се надига - та ние си го отглеждаме практически цял Живот! Но следващият път освен "благодаря" си кажи "прощавам си", защото си допуснала тази отровна емоция и то обикновено за маловажни неща, и "обичам се", защото няма нищо по-изцелително от любовта на този свят. Опитай и така - ще почувстваш до няколко дни, че се чувстваш по-лека, по-празна от натрупалата се "мръсотия" вътре в теб и ще се издигнеш на едно съвсем друго ниво на вибрация. Ще си много по-положителна от вчера. Сутрин, когато се събудиш - не бързай да скачаш от леглото. Започни сутринта си с благодарност за това, че си спала в удобно легло, че слънцето грее, че Животът продължава, без значение какво се е случило с теб!!! След това си кажи, че се обичаш и си прощаваш, че си допускала толкова много и дълги години гневът да надделява, вината да върлува в душата ти!!! Кажи си го простичко, с твои думи, за да го почувстваш и накрая си припомни, че се обичаш с всичко произтичащо от това твърдение.... Обичаш се и се приемаш, обичаш се, не обвиняваш никого за нищо, включително и себе си. Дори, ако определяш нещо, като допусната "грешка" - тя е вече е в миналото и няма нужда да се наказваш хиляди пъти за една и съща постъпка. Поискай прошка в ума си, ако има човек, който смяташ, че си наранила. После продължи да се обичаш и прости на човек, който смяташ, че те е наранил. Така започвай деня си и съвсем скоро ще чета ново, окрилено писмо, че Животът е нещо прекрасно. Сама ще се убедиш, че до голяма степен ние го творим. Стани творец на своя собствен Живот. Просто опитай и ще се убедиш, че това е истина. Нека минат няколко дни, а след това ще пристъпим към следващото - действителната прошка към родителите ти и себе си. Пиши ми какво се случва с теб! И не забравяй, че съм с теб в мислите си!

Прегръщам те много силно и ти желая успех! Вярвай в него и ще го имаш!!! Обичам те! Обичам се!