Какво научих за себе си от своето тревожно разстройство...

Вероятно всеки, който е чел книгата "Другото лице на паниката" знае за това упражнение - списъка с "научих". Много накратко: какви уроци ти "преподава" твоето тревожно разстройство? Това е начин да променим отношението си, за да успеем да приемем случващото се. Приемем ли случващото се... е въпрос на време да се възстановим. Обикновено списъка с "научих" се прави първо, а след това се заменя с нов списък, който гласи "благодаря ти пр, че ме научи на..." В края на книгата моля читателят да направи нов списък с "научих" и "благодаря, че ме научи на...", за да провери, дали е научил нещо ново за себе си, дали е открил нещо нова перспектива..., дали е видял "другото лице на паниката".

Момичето, което ми изпрати своя списък, е в началото на това състояние, но тя учи много бързо. Променя бързо перспективата, всеки ден прави по една малка крачка напред към своето ново Аз... към своето пораснало Аз. Желая успех на всички от сърце! Нека, всеки, който почувства импулс да направи подобен списък и реши да го сподели с останалите от нас, да го направи. Да бъдем наблюдателни, да сме наясно със случващото се е много, много важно. Не бихме могли да променяме какъвто и да е мисловен модел, ако не знаем, че той въобще съществува, нали? Възможно е не просто да се възстановим, възможно е да се променим, възможно е да започнем да живеем най-накрая своя собствен Живот, така, както го разбираме самите ние.

Ето го и списъка, който сигурна съм, ще се увеличава във времето:

Време е да приема родителите си, такива каквито са. Те са ми дали всичко, което могат, време е за отделяне и промяна. Смятах, че съм „едно“ с тях, че съм част от тях и това ми пречеше да приема техните недостатъци. Когато се сблъсках с мнението на трети лица за недостатъците на родителите ми, аз не исках да го приема и това ме натовари много негативно. Но истината е, че те си имат недостатъци – всеки си има – аз просто трябва да ги приема и да ги обичам такива, каквито са. Те не са идеални и това е нормално.

Време е да създам ново семейство. Беше ми удобно да съм част от „старото“ си семейство, да се чувствам, като обичано и обгрижвано дете, да мечтая винаги да съм така, но това е невъзможно и нереалистично. Моето време за промяна е дошло, аз трябва да създам ново семейство с човека, когото обичам, в нов дом и да положа основите на нещо прекрасно. Не трябва да се възползвам напълно и да живея „на готово“ във вече изграденото от родителите ми семейство, трябва да положа основите на нещо мое.

Голяма част от несигурността ми в живота е натрупана през моето детство. Децата много ми се подиграваха, когато бях малка, понеже аз бях различна. Чувствах се отблъсната, сама и неразбрана. Чувствах се несигурна и недостойна. Сега осъзнавам, че всъщност винаги съм имала притеснения, когато вървя по улицата. Притеснявах се, как ме гледат хората, какво ли си мислят за мен, ама сега на кого се смеят тези момичета на отсрещния тротоар – има ли ми нещо..? Това е натрупаната ми несигурност и страха от моето детство, който аз трябва да изкореня от живота си. Трябва да се обичам, защото аз съм прекрасна и уникална, както всяко друго същество на тази планета. Обичам ли себе си ще се науча да обичам истински и другите.

Трябва да оценявам всеки прекрасен ден, всеки прекрасен момент, всичко което съм постигнала или изгубила досега в живота си. Това е моят път и той е перфектен такъв, какъвто е. Приемам недостатъците си и плюсовете си, приемам паник атаките си. Животът е уникално пътешествие и аз трябва да се стремя към положителното, независимо какво се случва. Трябва да търся своят път. Аз имам доверие на Вселената и вярвам, че всичко в живота ми се случва с цел – целта е моето развитие. Лошо или добро, аз ще се справя.