top of page

Кой е най-правилния начин да се справя с паническото разстройство?


паническо разстройство възстановяване

Кой е най-правилния начин да се справя с паническото разстройство?


Петя:


Няма верен и няма грешен път. Има само стъпки по нашият собствен път.


Самият факт, че обсъждаме вярно и грешно, вече предполага ОБВИНЕНИЕ, а ние нямаме нужда от това. Дали нещо ни е забавило в процеса на нашето възстановяване..., ами вероятно сме имали нужда от това забавяне. Не се фокусираме в миналото - гледаме днес какво можем да направим. Няма изпитана рецепта, няма нещо, което като магическа пръчка да премахне паническото разстройство от Живота ни. Всеки сам за себе си е нужно да намери своя начин. Може понякога да се случи, че не се получават резултатите толкова бързо, но, ако не спираме да търсим начин - ще се случи онова, което желаем, а именно нашето възстановяване.


Паническото разстройство е само по себе си уникално за всеки един от нас, въпреки че много неща се припокриват... И все пак, всеки по различен начин преживява един и същи симптом напримре...


В този ред на мисли, паническото разстройство е част от нас самите. Когато се научим да го възприемаме по този начин, а не като наш враг, т.е., когато видим „другото му лице” – едва тогава ще открием „своя начин”.


Разбира се, има някои неща, които е пожелателно да направим, за да успеем да „стъпим” в посоката, която ще позволи нашето възстановяване. Неща като това да се научим да благодарим и за най-дребното в Живота си, като това да успеем да виждаме и в най-лошото късче добро, физически упражнения, смях, медитация, здравословно хранене и Живот.... много, много способи, които са своеобразни „патерици”, които ни помагат да намираме нови пътища и да стъпваме по-уверено по тях. В крайна сметка, винаги се стига до едно единствено нещо, което се иска от нас – и то е отново да се заобичаме или дори да заобичаме себе си за първи път. Да уважаваме себе си, своите желания и решения. Нищо повече. Колко просто изглежда, а всъщност това е може би най-трудното, което Човек може да направи, поне за мен е така. Разбира се, всичко изброено по-горе ни помага да започнем да се обичаме. Промяната на закодираните в нас модели на мислене и поведение – това е трудното, но същевременно и най-удовлетворяващото нещо, което можем да направим сами за себе си. Не бива да спираме да търсим начин, за да го постигнем, ако е нужно да построим нов, само за нас самите път – пътят към себе си.


„Обърнем” ли се отново към своето вътрешно „Аз” – тогава паническото разстройство ще отстъпи назад. Не, защото някакво чудо ще се случи, а защото приемем ли себе си - такива, каквито сме - това означава, че приемаме и паническото си разстройство. Това ще е повратната точка. Веднъж достигнали до такова състояние на духа – ние ще чувстваме благодарност и удовлетвореност от всичко, което ни се е случило до момента, защото ще сме ОСЪЗНАЛИ, че няма израстване без трудности. Препятствията в Живота ни провокират нашия растеж. Без тях, ние просто щяхме да съществуваме безсмислено, аз не виждам смисъл в подобно съществявание. Разбира се, това е просто мое мнение, вие може да мислите различно.


Когато казвам да приемете паническото си разстройство, като приятел - разбирам вътрешната съпротива, която се надига у вас - това е първичната ви реакция, но... опитайте да погледнете малко зад думите... опитайте да разберете смисъл, когато казвам, че тялото никога не ни лъже. Чрез паническото разстройство то опитва да ни каже нещо и то съвсем откровено. Тялото ни е честно с нас, така както би бил всеки един истински приятел, който, дори понякога да ни боли - ще ни каже в очите това, което мисли за най-доброто за нас. Няма да ни "замазва" очите с онова, което ние искаме да чуем, защото е по-лесно за нас... Аз поне не се нуждая за себе си от подобен тип приятели, а вие?


Пожелавам ви успех от сърце!

TAGS

bottom of page