ДАРЕТЕ, ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ПОПУЛЯРИЗИРАМЕ ВЪПРОСИТЕ НА ТРЕВОЖНИТЕ РАЗСТРОЙСТВА

Добрич, България, petya.petrova.bulgaria@gmail.com

Паническото разстройство - горчивата истина

November 11, 2017

 

Анонимен: 

Здравей отново, Петя!!! Аз вече те имам като за свои приятел! :) И затова искам да те попитам нещо... Ти, когато имаше паническо разстройство - през целия ли ден ти беше замяно, нервно, напрежение в главата и т.н., защото при мен понякога е през целия ден и това доста ме плаши.... и постоянно си втълпявам, че имам всевъзможно болести, като рак на дебелото черво, рак на гърлото, левкимия и чета симптомите в интернет и някак си откривам себе си в тях... :(И това допълнително ме депресира...:)
Аз напълно осъзнавам, че това всичко, което изпитвам е една лъжа.... вече се убедих в това! Не се паникьосвам така, както преди - да се разтрепервам и да изтръпвам целия от страх.... НО ЗАЩО, СЛЕД КАТО ГО ОСЪЗНАВАМ ТОВА... ВСЕ ОЩЕ МЕ ПРЕСЛЕДВА ТОВА ПР! Ще изчезне ли, след като съм осъзнал, че е лъжа и не му обръщам внимание, и не се паникьосвам, или ще ме съпътства цял живот :(

 

Петя:

Благодаря ти за това, че ме приемаш като приятел!

 

По повод това, че постоянно виждаш себе си в различни болести... ами това често е част от паническото разстройство. Дори си има отделно име - нарича се хипохондрия. Може би трябва да търсиш начини да се справиш с нея първоначално. Като за начало - спри да четеш в нета за всевъзможни болести. Приеми, че всички тези усещания са от паническото разстройство - защото това наистина е така. Проверил си се при всякакви доктори - физическото ти здраве е добре, за радост. Разбирам, че е трудно на човек да повярва, че е здрав, когато се чувства по този начин. 

 

По повод втората част на писмото ти: "Ще изчезне ли, след като съм осъзнал, че е лъжа и не му обръщам внимание, и не се паникьосвам, или ще ме съпътства цял живот :(" Това е един от най-трудните за отговор въпрос.... Виждаш ли - няма еднозначен отговор, все едно да ти дам някаква конкретна рецепта за щастие... Невъзможно е, нали?! Ще опитам да го обясня така: Паническото разстройство е също като рана, която по-късно оставя белег. В началото боли непрестанно, чувствителна е при всеки допир, но с времето "хваща коричка", която след това пада, за да излезе изпод нея "новото" - новата кожа. Но дори и с новата кожа, когато се вгледаш внимателно - особено в началото - ще виждаш белег от раната, която толкова дълго те е боляла... Оттук насетне вече реакцията на индивида варира - възможно е той да се срамува от него, да го крие, но е възможно и е да го носи със гордост. Наш избор е дали, когато се вгледаме в огледалото и видим този белег - пр - ще се приемем с него или не. Наш избор е да си "сложим обеца на ухото"... Дали сме си "научили урока". А всеки има различни уроци... Когато се приемеш с този белег, тогава той няма да ти прави впечатление дори... Докато един ден просто ще се събудиш и ще осъзнаеш, че белегът - пр - е станал част от теб, без която сякаш преди не си живял, а само си съществувал. Паническото разстройство е белег, който разтърсва светът ни из основи. То ни събужда. Сякаш не сме имали Живот преди него и като че ли всичко в Живота ни започва отново от момента на неговата поява...


В крайна сметка - колко от въпросите, които си задаваш на момента - си си задавал преди. Вероятно си казваш - "Ами ... притрябвало ми е да си задавам такива въпроси?! Много си ми беше добре и преди тях!", но очевидно, че подсъзнанието ти мисли друго. Когато съзнанието ти и подсъзнанието постигнат съгласие - тогава ще носиш белега с гордост. Тогава ще разбереш какво имам в предвид, когато казвам, че един ден ще си благодарен за появата на паниеческото разстройство в Живота си.


Конкретно на въпроса ти: когато спреш да му обръщаш внимание, както ти се изразяваш, тогава и паник атаките ще намалеят. Но... винаги ще дебнат зад ъгъла.. Не заради друго, а за да те спасят, ако отново тръгнеш по грешната посока. Просто оттук насетне трябва да си обещаеш на себе си и на тялото си, че ще се уважаваш себе си и него, че ще се обичаш, че няма да постъпваш с тялото си сякаш е под наем и така ще поставиш началото на доброто сътрудничество между себе си и тялото си. Само, когато има налично такова - само тогава не просто няма да обръщаш внимание, а няма и да ти бъдат давани поводи да обръщаш внимание. Стана малко объркано - дано си ме разбрал...

 

Паническото разстройство не е лъжа, напротив, то е горчивата истина, която Животът /ние подсъзнателно/ си поднасяме. Симптомите също не могат да бъдат наречени лъжовни, защото тялото не ги регистрира никак, като такива..., но е истина, че те идват и да си отиват, като с някаква магия. Изумително е как, буквално нахлуват в теб, когато се приближава "опасност" и как си отиват, когато сме в комфортната си зона. С всичките тези обяснения, бих искала да престанеш да отричаш присъствието на паническото разстройство в Живота си, наричайки го "лъжа" /лъжата предполага, че има нещо, което не съществува, нещо се скрива/, защото само, когато първо приемем нещата ТАКИВА, КАКВИТО СА, когато спрем да СПОРИМ С ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА - само тогава поемаме отговорност за Живота си - респективно паник атаките спират.

Желая ти успех! Поздрави!
 

 

 

Share on Facebook
Share on Twitter
Please reload

Please reload

FEATURED POSTS