ДАРЕТЕ, ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ПОПУЛЯРИЗИРАМЕ ВЪПРОСИТЕ НА ТРЕВОЖНИТЕ РАЗСТРОЙСТВА

Добрич, България, petya.petrova.bulgaria@gmail.com

Работата и тревожно разстройство

November 10, 2017

 

Анонимен:

 

Едновремнно възлагам надежда на психотерапията, но съм изпълнена със съмнения и страх, че може да не проработи при мен и да няма подобрение. С психолога говорихме, че винаги съм избирала и съм се подтискала и съм работила това, което ТРЯБВА... Паниката, че няма да се справя със задачите, които ми дават ме тормози...Но не мога да зарежа всичко и примерно от утре да съм художник или нещо такова... Налага се да работим. Искам да се науча да се справям и да приемам правилно работата и свързаното с нея напрежение. Още не съм започнала редовен спорт :( Как да съм сигурна, че ще ми помогне?! Да не искам да работя това, което правя в момента, но искам да мога и да се справям със задачите си, докато работя - без това да се отразява на психиката ми и на съня ми. .. Будя се в 4.30 сутрин и после пак в 6.30 (ако съм успяла да заспя повторно)...и мисля, дали ще се справям на работа... Не знам какво бих искала да работя - това е проблем... Докато открия това - все пак трябва да се справям с текущата си работа БЕЗ ПАНИКА.... ох...

 

Петя:

Явно действително е напрягащо да работиш нещо, което очевидно не обичаш. Аз не бих могла да стоя и ден на подобно място. Аз всъщност винаги съм била така. Ако нещо не ми носи удовлетвореност, напускам, дори без да чакам да си намеря нова работа. Предприемам стъпка за Промяна и Вселената пренарежда нещата специално за мен, защото тя знае, че не е това, което искам. Може да не съм била наясно на определен етап какво бих искала да работя, с какво бих искала да се занимавам, но казвам ти - никой не знае това в началото, но това не означава, че ще спра да търся своето нещо, нали така? Първо правим първата крачка, после ни се разкрива още малко от пъзела, после следваща крачка, още малко от пъзела и така.... Ако усетиш, че отново си на погрешен път - отново Промяна. Необходимо е и да бъдем разсъдливи, разбира се, не да прескачаме от работа на работа. Все пак има индикатори, по които можем бързо да се ориентираме, дали нещо е за нас или не..., но ако нещо ме напряга в такава степен - пред мен стои само един въпрос: какво избирам: себе си или работата. Мисля отговорът е ясен. Другият въпрос веднага, който изниква е защо имаш толкова засилен страх от провал. Аз също го имам, но търси своите причини. Моите си ги знам:) Първо разбери защо се е загнездил в теб, а после работи да го тушираш. Защото аз не вярвам той да изчезне - това е характер. Но можеш да смениш перспективата. Промяната е толкова бавна, бъди готова за това. 

В крайна сметка, твоето паническо разстройство ти помага да не спираш да търсиш, да се развиваш. Приеми това, като нещо добро.

 

Успех!

 

 

 

Share on Facebook
Share on Twitter
Please reload

Please reload

FEATURED POSTS