ДАРЕТЕ, ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ПОПУЛЯРИЗИРАМЕ ВЪПРОСИТЕ НА ТРЕВОЖНИТЕ РАЗСТРОЙСТВА

Добрич, България, petya.petrova.bulgaria@gmail.com

Родители и прошка

November 10, 2017

 

Петя, прочетох книгата ти. Просто е невероятна и откакто започнах да я чета се чувствам по-различно, но ме е страх да кажа, че се чувствам добре, защото винаги, когато го направя - след това започват паник атаките. Ти казваш, че трябва да простим на хората, които са ни наранили, но за мен ще е много трудно, защото те продължават да ме нараняват.  Предпочитам да ми бъде ударен шамар, отколкото да ми бъде казана лоша дума, която не мога да забравя. Вярно е, че не знам какво детство са имали, но те трябва да са си взели поука и да не правят същите грешки с децата си - не съм ли права?! Все едно аз да постъпвам по същия начин с моето дете, както те са постъпвали с мен. Това аз няма да го допусна.

 

Петя

По повод родителите - хм,това наистина е много трудна област. Много хора постигат невероятни успехи в отношенията си с другите хора, но, когато стане дума за онези, с които са израсли... всичко се сгромолясва. Казват си "няма смисъл", "те никога няма да се променят" и т.н. Въпросът е, че не е наша работа да ги съдим, да ги обвиняваме или още по-лошо да желаем да ги променяме. Не помня вече къде четох, че да искаш да променяш някого се приема, като един от най-тежките грехове, защото не приемаш Божественото в човека отсреща и по някакъв начин ти съдиш Бог. Перифразирам, наистина не помня добре, но това е като "непоисканото добро". Обичам да казвам, че то никога не остава безнаказано. В началото исках да помогна на много хора. След това осъзнах, че няма смисъл, ако те не ме търсят лично. Когато близки се свържат с мен по повод някой, който страда от паническо разстройство им казвам деликатно да им подхърлят, че са намерили нещо писано от мен и ако те пожелаят, след като го прочетат, могат да се свържат с мен, но това да е ТЯХНО РЕШЕНИЕ. Всеки има право на избор и всеки избира, дали да се променя. Никой "отвън" не може да задава тон на нечия чужда Промяна, колкото и да ни се иска понякога. Ти не можеш да ги промениш, можеш да променяш само себе си, т.е. работи само върху себе си. Разбира се, не е приятно да си около подобен тип хора, но се замисли защо това се случва? Търси онова, което ще ти даде да разбереш защо те постъпват така. С разбирането ще дойде и успокоението, оттам и прошката. Не съди, работи върху себе си, работи върху прошката, за да се освободиш от обидата, която ще продължава да тормози душата ти. Прошката не  е за тях, а за теб..., за да си по-добре ти. Сякаш някак усещам гневът в теб, който не ти дава да простиш, защото така по някакъв начин приемаш, че се съгласяваш с тяхното поведение.... Дано не съм права, но, моля те, приеми, че не наказваш никого другиго, освен себе си с непрощаването. Много често хората не прощават, за да държат другите отговорни по някакъв начин, да се държат "сърдити", за да наказват с поведението си хората, на които е нужно да простят. Но какво правим в крайна сметка - не се ли държим точно като тях?!?.... Помисли върху това...

 

Има различни техники за прошка. Препоръчвам ти силно да прочетеш "Излекувай живота си " на Луиз Хей. Прочети и другите стаии в сайта за прошката. Ето и част от книгата "Другото лице на паниката":

 

"...Цял Живот се опитвах да разбера поведението на родителите си. Грешката ми беше, че винаги гледах на тях като на големи хора. Но преди да бъдат мои родители, те първо са били деца. Луиз Хей съветва да говорим с тях и да научим какви са били те като деца, какво детство са имали и какви родители. Изведнъж си дадох сметка, че аз не зная почти нищо за тяхното детство. Когато се поинтересувах от миналото им, за първи път в очите им видях объркани и уплашени деца. В тях видях своите очи като дете. Осъзнах, че и те са страдали точно колкото мене и са направили само това, на което са били научени. Нищо повече. Когато успях да погледна на майка си и на баща си като на малко момиченце и момченце, които също са имали нужда от любов, състрадание и разбиране – точно колкото мене– всичко стана неизмеримо по-лесно.” …

 

Прошката идва с разбирането! Разбирането идва с натрупването на житейски опит.

 

Без значение колко опитвате, какви техники използвате, нищо не помага на Човек да прости така както разбирането защо другия Човек се е държал по начина, по който се е държал. Лесно е да съдим другите, но когато успеем да погледнем през техните очи, да повървим малко с техните обувки..., тогава ясно осъзнаваме, че всеки прави грешки, включително и ние. За добро или за лошо, Човек учи само чрез личния си опит, чрез своите грешки и провали.

 

Да успееш да простиш изисква време. Дайте си толкова, колкото ви е необходимо и не се насилвайте!"

 

Относно въпроса ти защо те не се променят като нас?! Защо не са си взели поука?! Ами какво, ако ти кажа, че те просто НЕ ЗНАЯТ ДРУГ НАЧИН. Нужно да отчетем разликата в средата и времето, когато те са се изграждали като характери, и в което ние растем?! Сега има информация за всичко и по много. Човек може да се развива, стига да поиска. А преди - няма информация, правиш само това, на което си научен. Аз също съм си задавала същия въпрос. И между другото аз също винаги съм си казвала, че ще  съм различна от тях, но знаеш ли.... , когато се стремим толкова силно да избягаме от нещо... неусетно попадаме в неговите "лапи". Не твърдя, че ще станеш същата - в никакъв случай, но ние сме деца на родителите си и възпитанието ни е вградено, кодирано и трудно може да се изкара от клетките ни. Не казвам, че е невъзможно. Процесът е бавен, но си струва. Важното е, когато се случи да постъпваме по начин, по който родителите ни са постъпвали с нас - да го осъзнаем и да си дадем сметка, без да се обвиняваме. И след това да постъпим както ни говори сърцето, не навиците...

 

С всичките тези думи исках да ти кажа, че не е добре да се заричаме в нещо, особено с такава страст. Помни, че Животът обича да опровергава...

 

Прегръщам те! Желая ти успех!

Share on Facebook
Share on Twitter
Please reload

Please reload

FEATURED POSTS