ДАРЕТЕ, ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ПОПУЛЯРИЗИРАМЕ ВЪПРОСИТЕ НА ТРЕВОЖНИТЕ РАЗСТРОЙСТВА

Добрич, България, petya.petrova.bulgaria@gmail.com

Равносметка след отключване на паническото ми разстройство...

November 30, 2017

 Казвам се Анелия и съм на 31 години. Първата си паник атака получих преди 9 години и скоро след това развих и паническо разстройство. Влияех се от мнението на чуждите хора, стремях се да угодя на всички, често се самосъжалявах... Грижех се за всички, но не и за себе си. Бях като едно малко, уплашено дете. Мислих си,че ще полудея, когато излизах сама бях с бутилката в ръка или говорех по телефона, смятах че така паник атаката няма да ме завладее. Искаше ми се да избягам, но и аз не знаех от какво. Времето си минаваше и паническото ми разстройство се задълбочаваше. Реших да потърся професионална помощ, приемах антидепресанти и ходих на психотерапия. Започнах да се чувствам доста по-добре, ставах все по-уверена в себе си. Две години след психотерапията паник атаката отново ме навести :). Имаше все още нещо в мен, което не ме оставяше на мира. Тогава попаднах на книгата на Петя. С нейната книга този път открих себе си, толкова много спомени от детството ми изникнаха в съзнанието, именно върху тях имах нужда да работя. Направих си списъка с "научих", след това с "благодаря" ....и вече имам огромен напредък:) Паник атаките все по-рядко ми напомнят за себе си, но сега вече не се парализирам от ужас както преди. Страхът от полудяване също го овладявам, оставам сама, когато се налага и не се притеснявам от това. С всеки изминал ден се обичам все повече и повече, благодарна съм, че съм жива, че съм здрава, благодарна съм на родителите си, на сестра си... Когато се появи паническото разстройство в живота ми се питах "Защо се случи точно на мен, с какво заслужих това?". Сега съм благодарна, че се случи точно на мен :)... Иначе как щях да се насладя на живота?!? :) :) :)    

Share on Facebook
Share on Twitter
Please reload

Please reload

FEATURED POSTS