Защо се случи всичко това при мен?

Защо се случи всичко това при мен? Ето и моите отговори:

Перфекционизъм от ранна възраст.

Родители, които вечно правеха забележки и искаха, и все още искат всичко да е по техния начин.

Хора, които обиждаха, без да си дават сметка за думите.

Вечен страх какво ще кажат другите и дали ще се харесам.

Без самочувствие, че мога да постигна нещо.

Един ден трябваше да порасна и да изградя свое семейство, но хората не спираха да се бъркат в моя живот.

Намирайки си работа и там критиките не липсваха.

А аз? Аз наистина бях отговорна, наистина вършех всичко, което трябваше за деня, дори повече... Аз почивка нямах и никога не съм имала...

Претрупах се със задачи, вършех всичко, бях навсякъде. Не оставях днешната работа за утре, дори тази от утре вършех днес.

Докато един ден не се разболях сериозно, изпитах страх, че живота ми свършва... А имах толкова работа... Дори и болна, продължавах да изпълнявам задълженията си както преди. Една седмица с температура, аз не спирах да ходя на работа, да помагам на детето си вкъщи и да изпълнявам всички свои домакински задължения.

Един ден просто рухнах. Да не изпадам в подробности. Изпитах всичко посочено за невроза или вегетативна дистония или паническо разстройство. Без значение е... Естествено и дълъг път, докато разбера какво се случва. При мен всички симптоми се проявяваха с пълна сила - от сутрин до вечер. Без почивка.

Хората около мен и до днес не ме разбират, и до днес ме критикуват както преди. Аз вървя своя път сама. Всичко около мен рухна - работата, мъжете, здравето...

Остана само тази част от мен, която още вярва. Вярва, че може, вярва, че ще успее... Да започне да гради всичко отначало...

Научих много. Връщах се и все още се връщам назад, за да си припомня защо се стигна дотук.

Някак хем ме боли, че се случи това. Хем се радвам, че се събудих...

Благодаря ти, че ме изслуша. Защото никой не разбира какво се случва с мен. Мислят, че съм луда.

А аз?... Аз не се "боря" - вече не, опитвам се да приема - всичко, не само това, целия живот, такъв какъвто е.

И да приема, че не мога да променя много неща, колкото и много да искам всичко да е перфектно.

Благодаря ти за приетото приятелство, благодаря ти за книгата, благодаря ти за куража, който даваш...