Казвам се Петя и съм на 39 години, с една съвършена дъщеричка. Преди 17 години получих първата си паник атака. Началото бе ужасно, тежко и болезнено. В един миг се промени целият ми Живот. Всичко, в което вярвах, всичко, което знаех… Целият ми социален Живот… просто изчезна пред лицето на паник атаката. Наложи се да градя себе си отново ден след ден, час след час. Паническото разстройство ме принуди да се вгледам внимателно  в мен самата, да се опозная отново, да видя и почувствам неща, за които иначе не бих подозирала дори че съществуват. Правих два опита да се „оправя” с антидепресанти. Неуспешни. Това ме убеди, че трябва да търся друг вариант за „изход”. Разбира се, той не дойде веднага… Отне ми близо 10 години, докато успея да опозная паническото разстройство.  Всъщност да опозная себе си…

​

Когато различни хора, страдащи от пр, започнаха да се свързват с мен с молба за помощ, осъзнах, че имам какво да „предам нататък”. Имах какво да им кажа, защото аз точно като тях - бях минала през ада. При срещите ни те ме заливаха с въпроси. Чакаха, мислейки, че вероятно зная някаква тайна, универсална рецепта, която би им помогнала. Повечето бяха в началната фаза – най-ужасната, когато си тотално объркан и дезориентиран. Имаха нужда да говорят, но нямаше с кого, защото никой – дори най-близките – не ги разбираха. Установих, че дори само час разговор с тях имаше значение, тъй като най-малкото осъзнаваха, че не са сами, че има и такива, чиято история е приключила успешно. Защото точно от това всички имаме нужда. От надежда и вяра, че можем да се справим.

​

Тогава дойде решението да напиша всичко, което бях научила и все още учех под формата на книга, която да може да достигне до всеки, който има нужда. До всеки, който търси отговорите, защото само, когато търсим – тогава ще намерим. Зная какво е да си сам в мъката си. Написах "Другото лице на паниката" за всички, които се чувстват така. Зная колко важна и нужна е подкрепата и помощта, дошла навреме, особено при хора с паническо разстройство.

В книгата разказвам историята си, надявайки се да провокирам всеки от вас, сам за себе си, да открие своята вътрешна мотивация за Промяната, от която отчаяно има нужда и очаква. Постарах се да извлека най-важното, което съм научила и приложила за дългогодишния си опит с пр, без да се задълбочавам в детайли. Просто ви нахвърлям щрихи. Вие сами ще изберете как да „дорисувате” своята собствена картина „Живот”.

​

В стремежа си да популяризирам въпросите, свързани с паническото разстройство, създадох сайт Клубът на паникьорите "Бялата лястовица" - www.panicersclub.com и страница във Фейсбук „Бялата лястовица”. Целта ми беше да направя възможно обединяването ни. Вярвам, че за нас е от изключителна важност да принадлежим един на друг, за да дишаме свободно, знаейки, че не сме сами, дори напротив... С книгата и сайта най-голямата ми цел беше паническото разстройство да стане разпознаваемо, за да не чувам никога повече, че някой е живял години в неразбиране на това какво му се случва или е разбрал от какво страда... от телевизията например, напълно случайно. Факт е, че все повече хора страдат от пр, но по този повод няма особена гласност. Въпросът не се коментира често, подробно или пък по медии. За пр се говори най-често във форуми и то от хората, които страдат от него. Надявам се книгата и сайтът да успеят да променят ситуацията и да са едно ново начало за всички нас.

​

Вече повече от шест години активно комуникирам с хора, страдащи от тревожни разстройства. Това направи второто издание на „Другото лице на паниката” по-обширно и вярвам още по-полезно. Допълнението е писано не само от мен, но и от вас през тези  години, за което ви благодаря от сърце.

​

Откъс от книгата може да намерите тук .

​

Книгата може да закупите тук.