Групова терапия - защо е важна за хора страдащи от тревожни разстройства?
Групата много наподобява семейство, в добрия смисъл на думата. Всеки един от участниците в началото се съгласява да не съди; да не коментира информация, споделена в групата; да се отнася с уважение към всеки; да изслушва; винаги се говори в първо лице, единствено число. Групата е ново начало. Тя е синоним на училище как да бъдем самите себе си.
Според мен, груповата терапия е най-добрата терапия за възстановяване на хора, страдащи от тревожни разстройства поради много причини.
По-ниска цена: Груповата терапия е с по-достъпна цена в сравнение с индивидуалната терапия. Много от хората в началото не само спират да работят, но и прекратяват целия си социален Живот. В този смисъл, груповата терапия е повече от прекрасна възможност за тях да се погрижат най-после за себе си.
Поставяне в РЕАЛНА СОЦИАЛНА СИТУАЦИЯ: Какво по-хубаво от това? Човек, страдащ от тревожно разстройство, поставен в реална социална ситуация, е само по себе си, огромен успех..., особено, ако по принцип не излиза от дома си поради състоянието си. Дория, самият факт, че човек е сред други, е вече началото на неговото възстановяване.
Практическа насоченост: При груповата терапия участниците се учат на практика как да се свързват с другите; как да установяват здравословни граници; как да казват "не", когато не желаят нещо самите те; учат се на осъзнаване, че ние носим отговорност за Живота си; как да изразяват чувствата си и да отстояват своите нужди по здравословен начин... Освен поднасянето на информация в групата от водещия, освен споделянето помежду участниците, чрез различни игри, изпълняването на различни упражнения, чрез влизането в роли - всеки един се учи как да се грижи за себе си, без да наранява другите. Например: искам да се науча да отказвам на ръководителят си поредната задача, която ми задава, защото вече съм претрупана, но да го направя осъзнато, по подходящ начин, отстоявайки себе си, без да нарушавам добрия тон. Един от нас е шефът, а човекът играе себе си, а после и обратното, за да успеем да "влезем в обувките" и на отсрещната страна. Играем го, докато не се почувства човек по-уверен и готов да го приложи и с ръководителя си.
Повишаване на чувството за принадлежност: Ти вече не си сам/а в това предизвикателство! В групата се установяват приятелства, ти вече не си сам/а, знаеш, че има и други, като теб - виждаш лицата им, те са реални хора, които се борят точно както теб, срещаш се редовно с тях, подкрепяте се. Те знаят за какво говориш, без дори да го казваш на глас. Дори само това, носи голямо спокойствие на участниците.
Подкрепа и доверие в групата: Вече не е нужно сам да се анализираш, имаш хора около теб, които също те наблюдават, за да те подкрепят по Пътя ти. Освен водещият на групата, участниците имат подкрепата на останалите членове, което повишава увереността и спокойствието им. Всеки участник има възможност да се погледне през очите на другите, те да забележат и да му посочат твърдения, несъзнателно направени, или вярвания, които не служат в полза на възстановяването му, предлагайки нови механизми за справяне с дадени чувства, емоции и ситуации.
Откриване на реален партньор/и във възстановяването: Възможно е да си намерите партньор във възстановяването, а може и повече такива. Това е много важно - да имате с кого да споделяте и извън груповите срещи.
Предаваме нататък: Всички в групата учат в различно темпо. Когато някой се почувства по-готов в нещо може да сподели с останалите, може да реши да помага на други, предава нататък наученото, защото, когато споделяме ние помагаме и на себе си.
По-бързо действие: Поради всичко изказано по-горе - участниците излизат от дома си, срещат се с други хора в реална социална ситуация, вече не са сами и упражняват онова, на което желаят да се научат, споделят, изслушват, научават се да общуват здравословно.
В следващите няколко дни ще ви представя моята идея за това как би било добре да се води група от хора с паническо разстройство, през кои теми да минат, какво да засегнат.
Надявам се, че повече хора ще подкрепят проекта, с който участвам в кампанията "Сподели и помогни" на фирма "Деспред". Много мислех, дали да се включа, защото това на практика ще ми отнеме 10 месеца, в които аз няма да мога да правя друго освен това, но реших, че след книгата, след сайта, единственото, което може да ми помогне да достигна до повече хора и да посея Надежда в душите им, е групата. Във всеки град ще има водещ, който е съгласен, че : паническото разстройство идва да ни научи на нещо и ще търсят заедно какво е то, как да прилагат наученото на практика. Всеки водещ на групата ще има изградена мрежа от специалисти, за да може да насочва участниците в групата към хора, които ще подходят с внимание и отговорност.
Ето линк към проекта. Подкрепете го, ако желаете. Дори да не се случи, аз зная, че това е бъдещето за нас. Сега или по-късно това начинание ще се осъществи - от мен или от някой друг, няма никакво значение, важното е да стане.
БлагоДаря за подкрепата!
Петя
