Ние сме много, много по-силни и смели от това, което си мислим!
Здравей Петя, пиша ти, защото усещам, че мога да споделя своите чувства с теб и останалите.
Лятото на 2014 получих паникатака, която парализира и четирите ми крайника, лицето и се стигна до линейка. Тогава не знаех, че това е паник атака. Лекувах се, взех за около 1 месец антидепресанти и нещата отминаха. До ноември 2015. Сърдечна криза, високо кръвно, затруднено дишане и хайде в спешното, а там получих отново сгъване и изтръпване. Хайде успокоителни и тичане по изследвания. Кардиолог, ендокринолог и... ами всичко е в рамките на нормалното за жена на 50 влязла в критическа на 46. Тръгнах на психолог - хомеопат. До тук добре, но не излизах почти от вкъщи, не исках да стоя сама. Така през средата декември пред прозореца на апартамента ми дойдоха от общината и доста вандалски окастриха прекрасна липа. Дори сега като го пиша ме присвива корема. Аз толкова се разстроих, че получих повтарящи се кризи от 11 сутринта до 1 през нощта. Пробвах с психолога доста хомеопатия, но не... И накрая тя каза моля вземи нещо успокоително и иди на психиатър. Взех половин лексотан и спах като за световно. На другия ден отидох на психиатър. Човека ме изслуша, обясни ми, че основния проблем е ранната критическа и даде антидепресант с нормална рецепта. Спрях да пиша, защото влязох в едно от приключенията си свързани с изтръпване и сърцебиене. Забележете - приключения, не кризи. И така, реших на своя глава да вземам половината от дозата на психиатъра и хоп след 1 седмица скочих в многочасова криза, тогава така я наричах и тичешком си взех пълната доза. Дойде време след още една седмица за контролен преглед и по пътя отново изтръпване. В кабинета изчезна като дим. Човека пак ме изслуша даде ми още един антидепресант и едно успокоително за спешни случаи. Купих си чинно всичко и си изпих хапче от втория антидепресант. Седнах да чета какво съм си купила и олеле той имал наркотчно действие. Упкаших се, обадих се на психолога и взехме решение да не го пия, а го замених с хранителна добавка и хомеопатия. До ден днешен не съм го пила. Тръгнаха нещата да се "подобряват"... четех много, учех се да дишам, молех се много. Започнах да излизам, стоех си сама. И реших да си намалям антидепресанта. До тук пак добре. Стигнах до половината от дозата, а другата си я добавях хомеопатично.
След 8 дни, бум криза от 11 сутринта до 24 вечерта. Но вече бях нова Веселина. Говорих с психолога и тя даже ми разреши да си увелича отново дозата. Но, аз се заинстих и не я взех, и оживях. Докато траеха кризите аз им благодарях, че са с мен. Вече ги приемах за мои приятелки, които ме лекуват. Лекуват ме от лошите ми мисли, лекуват ме от лошите ми избори, лекуват ме от отровите в тялото и ума ми. Благодарях им, че отново забелязах какво чудесно семейство имам и всъшност колко съм богата. Аз съм безработна от година и няколко месеца. Благодарях на Бог за всичко, което ми се случва. Та то ми отвори очите. Чета Нийл Уолш и Учителя Дънов, прочетох и твоята книга Петя. Въоръжена до зъби отново намалих антидепресанта и смятам да го изчистя постепенно. Вземам го от два месеца и разбрах, че само вреди. Всъщност той само размазва картинката, а аз искам да я видя цялата. Не го спирам от раз, защото психолога каза, че не е полезно за мен. И така, нямам кризи, имам приятели.
Ето нещо от Нийл Уолш: 1. Нищо в моя свят не е реално 2. Смисълът на всичко е смисълът, който аз му придавам. 3. Аз съм това, което кажа, че съм, и това, което изживявам е такова, каквото аз кажа, че е.
Ами това е, само искам да знаете, че дори в момента моите приятелки са с мен - иглички, които Ви поздравяват.
Благодаря за всичко, което научих и уча от теб! БлагоДаря!
Здравей Петя и приятели! БлагоДаря, че мога да споделя новите си стари илюзии! Вчера имах среща с психоложката ми. Разговаряхме, имаше смях, сълзи, абе пълна програма! В края на срещата разбрах, че няма да я има около 4 седмици и хомеопатичните гранулки, които тя ми прави може би няма да ми стигнат до завръщането й. Тя ми ги направи, когато спрях приема на вечерния антидепресант. Въпреки, че ме успокои и каза какво да направя за да ми стигнат, аз започнах да го мисля. И естествено така си докарах прекрасно тревожно усещане. Дойде вечерта и аз за всеки случай взех само 1 гранулка за да съм сигурна, че ще ми стигне. И знаете ли какво... нищо по-различно не стана от това, когато вземах пълния брой гранули. Дадох си сметка, че аз пак съм на път да се пристрастя, но към нещо друго пък сега. Станах сутринта и усетих, че ама хич не ми е наред. Реших да не обръщам внимание и отодох да мия чинии. След като приключих ме върхлетя много силен световъртеж и силно гадене. Главата не беше моята и първата мисъл беше тичай в леглото. Но знаете ли дадох си сметка, че това е прекалено лесно като решение и бягам от кой, от мен си... Започнах да се разхождам и да разсъждавам, добре какви са вариантите? Първо умираш, второ инсулт, трето илюзия, която сама създаваш просто, защото гранулите на психолога не са достатъчно. Разхождайки се, което хич не беше лесно и все ме теглеше да се скрия в леглото, започнах да разсъждавам. Добре - умираш и какво? Можеш ли да го спреш ако му е дошло времето? Ами... не! Получаваш инсулт, можеш ли да го спреш? Ами... не! Всичко е илюзия и тогава това вече можеш да промениш!!! Разсъждавайки по този начин накарах прекрасния си мозък да работи върху задачките, които му поставям, а не да анализира усещанията, които преживява тялото ми. Крачейки из апартамента, постепенно забелязах, че световъртежа почти изчезна, а гаденето съвсем го няма. Седнах на фотьойла и си позволих да се заслушам отново в себе си. Усетих игличките в пръстите и потреперването в областта на стомаха. О даааа, това вече е нещо хубаво, това е моята прекрасна енергия, която ме балансира! И знаете ли, аз й се зарадвах. За пореден път се убедих, че сменяйки гледната точка на това, как приемаш нещо то ти става приятел, а не враг. Та усещанията, които имах преди ме плашеха до смърт, а сега им се радвам. Ами за сега това е от мен. Ние сме много, много по-силни и смели от това, което си мислим! Прегръщам ви и се радвам да Ви споделям!
