Научих се да се обичам такава, каквато съм...

Здравейте паникьори! Казвам се Кристина и от няколко месеца съм член на групата. Реших днес да ви пиша по-скоро, за да ви окуража. Искам да се представя и да ви кажа че преди известно време и аз бях една от вас, с паник атаки, една през друг,а почти по 24 часа в денонощието, животът ми се беше превърнал в истински ад. Сега, 1 година по - късно, ще ви кажа че паник атаките са най-хубавото нещо, което ми се случвало, след раждането на двете ми деца. Благодарение на паническото си разстройство станах по-добра майка, започнах да се грижа много повече за себе си и което е най-важното за мен - научих се да се изправям пред страховете си, да бъда себе си, да се гордея с това което съм и да се обичам такава каквато съм. Много от вас пишат за това което се случва, като за "болест". Вие не сте се "заразили" с панически атаки от някого. Те са част от нас, създадени са от нас, от мислите ни, никой не е дошъл и не ни ги е "предал".

С помощта на психолог и терапия около 6 месеца, сега вече имам механизми за излизане от тях. И след това да се смея на страховете си! След края на посещенията си при психолога съм имала само една или две панически атаки в разстояние на 6 месеца. Според статистиката 99% от населението в света е имало поне един път в живота си панически атаки! Това което искам да кажа е - не се отказвайте, не чакайте някой да дойде и да ви "излекува". Няма вълшебно лекарство или някой човек който може да ни извади от ПА, само ние, никой друг. Психолозите помагат (от психолог до "психолог" има огромна разлика) те могат да помогнат да стъпите на пътеката, но пътят се върви сам!

Пожелавам Ви успех! Опитвайте се да се усмихвате повече! Само вие държите ключа за изхода от паническото разстройство!