Аз съм човекът, от който се нуждая, за да се справя

Хей, здравейте и от мен! От много време искам да ви споделя и моето виждане по въпроса за паническото разстройство, но все не намирах време и точните думи, които да ви кажа. Не зная, дали да пиша всичко с подробности или да ви споделя най-важното. Вие най-добре знаете, че много фактори са допринесли за положението ни в момента.

Аз се запознах с това състояние на духа преди около 4 години – през май месец 2010 година.

Наричам го така, защото то си е така, то не е нелечима болест, това е борба между истинското ви Аз и изкуствените модели, с които се идентифицирате. Това са такива модели, които ние знаем, че трябва да следваме, които ние сме „наследили” от нашите близки в детството ни.

В желанието си да угодя и да се харесам на всички, винаги да съм номер едно, да съм в центъра на вниманието и пр., аз натрупах в себе си огромно напрежение. Тази черта от характера ми съм я изградила като предпазна мярка и от страх. Ще ви разкажа на кратко. Ясните ми спомени от детството са караниците ми с майка, че се прибирам в къщи с много добър 5, а не с 6; като дете е имало периоди, през които никой не искаше да си играе с мен, заради интриги; обидите на съучениците ми, че съм с пъпки и дебела...

Минавайки тези моменти като дете, аз не съм осъзнала в какво се превръщам – тъй като в бъдеще съм искала да избегна тези ситуации, аз без да съм осъзнала съм изградила свои „защити”. Превърнах се в човек, който не търпи неуспехи, исках да контролирам ситуациите, в университета имах най-високите оценки, бях най-забавната, правех нещата така, че да се харесам на всички, да се харесам и на мъжа, който е до мен в момента.

Исках да живея сама, от никой да не завися и никой да не ми виси на главата – стремях се към контрол и независимост. Дойдоха моменти в живота ми, които ми показаха, че аз не съм най-великата на света. Това може би започна лека по-лека да ме срива – без да го осъзнавам, аз усещах напрежение, депресия, задух и пр., докато не „изригнах” - аз не търпях загуби и погроми.

През тези години минах през какво ли не – останах без приятели, близките ми не ми вярваха, никъде не излизах, не можех да оставам сама, усетих „зависимост” от другите. Дадох сума ти пари за хапчета, психиатри, психолози и какво ли още не. Никога не съм търсила причината в себе си, просто не знаех какво се случва с мен – четох по форуми, но само за хора, които не виждат изход. Пък и да не забравяме къде живеем – тук за този проблем или никой не е чувал, или ще ти каже, че не си наред; тук хората с такива проблеми се крият, защото обществото може би няма да ги приеме.

Отплеснах се пак с възмущението, което изпитвам... Та, мисълта ми е, че в момента, в който проумях какво се случва с мен, изведнъж картината започна да се променя. В момента намалям хапчетата – това се опитвам да направя за трети път и смея да твърдя, че ще успея този път - подходът ми е доста по-различен, тъй като вече съм проумяла, че нещата са в моите ръце, аз съм човекът, от който се нуждая, за да се справя – не е необходимо да чакам някой да ме придружи до магазина – той няма да ми помогне. Аз съм човекът!!! Повярвайте и вие!

Променете начина си на мислене, именно заради това се е появил вашия Лошко. Четете позитивни книжки, колкото и да е трудно се будете с усмивка! Адски много ми струва това по някога, като 3 години не съм искала да стана от леглото и да продължа. Не доказвайте на другите, а на себе си колко сте силни и уверени, не се старайте да се харесате на околните – а на себе си!

Давам ви тези съвети, защото върху това работя в момента и това ми помага. Намалила съм и кафетата – пия 1 на ден (преди пиех по 3) , не съм спряла цигарките и когато ми е ок, си пийвам и по 1 чашка винце.

Убедена съм, че ще се променя, ще намеря себе си и ще се чувствам прекрасно! Мисълта за промяната е страхотна!

Искам да обърна към всички вас, които все още незнаят “на кой свят се намират”: Мили хора, знайте,че не сте само вие, има много като вас, които са успяли и вие ще успеете. Ако някой от вас има нужда да си поговори с мен, ако някой е от Бургас и иска да се срещнем и обменим опит – аз съм насреща. Може да пишете на Петя и да ми вземете координатите. Аз лично като не се чувствам добре си пиша с нея и ми помага.