Паническото разстройство ми помогна да стана по-самостоятелна...

След като прочетох прекрасната книжка на Петя "Другото лице на паниката", разбрах и осъзнах някои неща, които ще ви споделя в няколко реда.

Първо искам да ви кажа, че изключително много ми хареса идеята на Петя да наричаме паническото си разстройство с галено име, моето "животинче" се казва Пани:)

Та, четейки книгата осъзнах нещото, което искам да споделя с вас. Осъзнах, че ако Пани не се беше появил неканен в живота ми аз навярно нямаше да имам собствен бизнес. Това осъзнах докато четях книжката, където Петя ни каза да направим списък с положителните неща, които са ни се случили в следствие на паническото разстройство. Тъй като хич не ми харесваше идеята да стоя закотвена на стола в офиса с плътно разграфено работно време, в очакване на Пани да изкочи из зад ъгъла и да ме стресне, аз се реших да взема нещата в свои ръце - отделих се, откъснах се от ежедневието, и създадох собствен мъничък бизнес. Мъничък, но си е само мой - аз решавам кога какво да правя, аз си налагам работно време, аз контактувам с хората по начина, по който реша, а не, съобразявайки се с изискванията на някого.

Знаете ли колко свободна се почувствах? Благодаря на Пани, че ми помогна да стана по-самостоятелна в това отношение. :)