За дисфункционалните семейства и жените, които обичат прекалено силно
Дисфункционално е онова семейство, в което всеки изпълнява точно определена семейна роля и общуването е сведено до изразяването на тази роля. Членовете му не са свободни да разкриват пълната гама от чувства, преживявания, нужди и желания, а по-скоро са ограничени до изпълнението на онази роля, която най-добре съответства на останалите роли в семейството. Всяко семейство е изградено върху изпълнението на определени роли, но смяната на условията трябва да води и до промени и приспособяване на неговите членове, за да се запази здравината на семейството. Например майчинската грижа към едногодишното дете е крайно неподходяща за тринадесетгодишното и майката трябва да се нагоди към новите реалности. В дисфункционалните семейства се отричат главните аспекти на реалността и ролите остават непроменени.
Когато никой не е в състояние да споделя онова, което го вълнува и което вълнува и семейството като цяло - всъщност, когато съществува негласна забрана върху подобно споделяне (сменя се темата на разговор) или когато забраната е явна („Не обсъждаме такива неща!") е възможно привикване в неверие в собствените оценки, чувства, възприятия. Семейството отрича семейната реалност, ние също започваме да я отричаме. Изгражда се несигурност и неувереност в оценяването както на собствените проблеми, така и на външните. Това непоправимо спъва развитието на основните инструменти, чрез които изживяваме живота си и установяваме контакти с хора и ситуации. При порасналите деца от тези семейства се нарушава способността да разпознават кое е и кое не е добро за тях. Характерни ситуации или хора, които другите най-естествено ще избегнат, оценявайки ги като опасни, неудобни или дори вредни, при тези жени не действат отблъскващо, защото липсват както реалната преценка, така и инстинктът за самозащита.
Самата истина - за всички нас - е, че когато някое събитие ни нарани емоционално и обвиним себе си за случилото се, всъщност си мислим, че владеем положението: ако се променим и болката ще отмине. Самообвинението като че ли съдържа и надеждата, че ще съумеем да разберем къде грешим и ще поправим грешката си, а оттам - ще контролираме ситуацията и ще предотвратим страданието.
Когато в детството имаме особено болезнени преживявания, много пъти в зрелите години несъзнателно сме принудени да пресъздаваме подобни ситуации с цел да придобием власт над тях.
Ако ние сме обичали и сме имали нужда от родител, който да ни отвърне със същото, в по-късните години често се обвързваме с подобен човек или поредица от такива хора, като се стараем да „спечелим" старата битка - да бъдем обичани. Така се превръщаме в жени, които обичат прекалено силно.
В настоящата книга /Параноя на страстта/ ще анализираме какво значи да обичаме прекалено силно, защо е така, къде сме го научили и как да променим начина си да обичаме по-здравословно за самите нас. А сега да се върнем към характерните черти на силно обичащата жена и да ги изследваме подробно една по една.
1. Произхождате от дисфункционално семейство, в което емоционалните ви нужди не са били задоволявани. Най-добрият начин да разтълкуваме тази черта ще ни даде отговорът на втората част - „... в което емоционалните ви нужди не са били задоволявани." Става дума не само за необходимостта ви от любов и привързаност. Въпреки че и това е изключително важно, още по-тревожен е фактът, че възприятията и чувствата ви по-скоро са били напълно пренебрегвани или отричани, отколкото приемани и подкрепяни. Необходимостта от привързаност също може да бъде недостатъчно задоволена или отричана. Когато родителите водят помежду си битка или пък са погълнати от преодоляването на определени житейски трудности, вероятно отделят малко време и внимание на децата си. Така децата остават жадни за любов, макар и да не знаят точно как да й вярват, да я приемат и разбират
Дисфункционални семейства са тези, при които се срещат една или повече от следните прояви:
• злоупотреба с алкохол и/или други вещества -опиати (предписани или забранени); • натрапчиво поведение, като невъздържаност от ядене, работа, чистене, хазарт, пилеене на пари, диети, гимнастически упражнения и други подобни - тези навици са както пристрастно поведение, така и прогресивни болестни процеси, които наред с многото други техни вредни последици рушат или пречат на естествената близост и интимност в семейството; • побой над брачния партньор и/или децата; • неподобаващо сексуално поведение от страна на единия родител към детето му (от прелъстяване до кръвосмешение); • постоянни кавги и обтегнати отношения; • дълги периоди на мълчание между родителите; • явни противоречия в светогледа и във вкусовете на родителите, които демонстрират противоречиво поведение в надпреварата си да спечелят предаността на децата си; • съперничество между родителите или пък между родителите и децата; • неспособност на единия родител да осъществи връзка със семейството и упоритото му отбягване, като вината се.прехвърля върху членовете на семейството; • прекомерна строгост по отношение на пари, религия, работа, оползотворяване на времето, изразяване на сърдечност, секс, телевизия, домакинска работа, спорт, политика и други; всяка маниакалност пречи на установяването на връзка и близост, защото ударението пада не върху взаимоотношенията, а върху спазването на правилата. Ако единият родител проявява някой от изброените видове поведение или мании, той нанася психически щети на детето. Ако и двамата родители проявяват някои от тези нездравословни навици, то и резултатът може да бъде още по-пагубен.
2. След като не сте получили достатъчно родителски грижи, се опитвате косвено да запълните тази незадоволена нужда, като се превръщате в дарителка на обич, особено към мъже, които донякъде влизат в категорията на нуждаещите се. Жени от дисфункционални семейства (и особено от семейства на алкохолици по мое наблюдение) се срещат най-често в професии, които служат на хората - те работят като медицински сестри, съветнички, психотерапевти или като доброволки в общественото подпомагане. Нас ни привличат нуждаещите се, съчувствено се оприличаваме с тях и страданието им и търсим начин да ги облекчим, за да уталожим и нашата болка. Най-силно ни привличат мъжете, които ни се струват нуждаещи се, и в това привличане, да си дадем сметка, се корени желанието ни да бъдем обичани и подкрепяни.
3. Тъй като навремето не сте успяла да промените родителите си, или поне този, на когото особено сте държала, в сърдечни и любещи покровители, за каквито сте копнеели, изпитвате огромно разбиране към познатия тип емоционално безразличен мъж, когото вероятно ще се опитате да промените чрез любовта си. Вероятно сте водила битка с единия родител, може и с двамата. Но онова, което е било погрешно, липсвало ви е или ви е причинявало болка някога, се опитвате да промените в настоящето. Предпочитанията ни клонят към мъже, които ни напомнят за битката с родителите ни - когато сме се опитвали да бъдем достатъчно добри, любещи, значими, отзивчиви и умни, за да спечелим любовта и одобрението на онези, които не са били в състояние да ни дадат желаното поради собствените си проблеми и грижи.
4. Основен мотив, за да поддържате връзката ви и да я предпазвате от разпадане, е страхът да не бъдете изоставена. „Изоставена" звучи много силно. Като че ли са ни оставили едва ли не да умрем, защото няма да бъдем в състояние да оцелеем сами. Изоставянето е както буквално, така и емоционално. Всяка жена, която обича прекалено силно, поне веднъж в живота си е преживяла дълбокото емоционално изоставяне, с целия ужас и празнота, които включва понятието. Когато в зряла възраст бъдем изоставени от мъж, който по много показатели напомня първите, които са ни изоставили, се събужда същият ужас. Ние, разбира се, правим всичко, за да се предпазим този път от поредното преживяване на това чувство. Което пък води към следващата отличителна черта.
5. Почти нищо не е много неприятно, не отнема много време или не струва много скъпо за вас, стига да „помогне" на мъжа, с когото сте обвързана. Идеята, залегнала в подобно подпомагане, е, че мъжът ще се промени в желаната от нас насока - ще стане такъв, какъвто искаме и имаме нужда да бъде, а за вас това ще бъде знак, че битката най-после е спечелена и сте получили онова, за което толкова дълго сте копнели.
6. Свикнала да не получавате любов в личните взаимоотношения, решена да чакате, надявате се и се опитвате още повече да се харесате. Всъщност да го чакаме да се промени е по-удобно, отколкото да променим себе си и живота си.
7. Готови сте да приемете основната отговорност, вината и обвиненията във всяка една връзка, много повече от 50%. Често много от нас, които произхождаме от дисфункционално семейство, сме имали безотговорни, наивни и слабохарактерни родители. Порасли сме бързо и сме станали псевдовъзрастни много преди да сме били готови да поемем тежестите на тази роля. Сега, вече възрастни, вярваме, че от нас зависи да върви добре една връзка и често се събираме с безотговорни, критикуващи партньори, които засилват това чувство. Станали сме специалисти по носенето на бреме.
8. Оценявате се пагубно ниско и дълбоко в себе си не вярвате, че заслужавате да сте щастлива. Напротив, смятате, че трябва да си спечелите правото да се радвате на живота. 9. Отсъствието на необходимата сигурност в детството ви сега се проявява като отчаяна нужда да контролирате хората и ситуациите с оправданието да „бъдете полезна". Когато детето от женски пол расте в дисфункционално семейство от по-хаотичен вид - родителите са алкохолици, или цари насилие, или се е стигнало до кръвосмешение, дъщерята неизбежно ще чувства страх от липсата на контрол от страна на семейството. Хората, от които зависи, не могат да й помогнат, защото са прекалено покварени, за да я закрилят. Такова семейство по-скоро е източник на заплахи и вреди, отколкото на сигурност и закрила. Този вид преживявания могат както да объркат напълно, така и са съвсем разрушителни, поради което онези от нас, които са го преживели, търсят размяната на ролите, така да се каже. Като се стараем да бъдем силни и в помощ на другите, ние се предпазваме от страха да не изпаднем под властта на някой друг. Затова и изпитваме потребност да се събираме с хора, на които можем да помогнем, за да чувстваме сигурност и надмощие.
10. В една връзка живеете много повече с представата как би могла да се развие тя, отколкото с реалното ви място в нея. 11. Пристрастена сте към мъже и към емоционално страдание. Като позволяваме на любимия мъж да ни обсеби, ние бягаме от болката, празнотата, страха и гнева си. Използваме взаимоотношенията ни като опиати, за да избегнем преживяванията си, когато останем сами. Колкото по-болезнени са взаимоотношенията с партньора ни, толкова по-голям смут внася той в нас. Една истинска тягостна връзка ни действа точно като опиат. Без мъж, върху когото да се съсредоточим, ние се затваряме в себе си и често проявяваме много от физическите и емоционалните симптоми на състоянието, което съпътства отказа от опиати - повръщане, потене, треска, треперене, натрапчиви мисли, депресия, безсъние, страх и пристъпи на тревога. В стремежа си да облекчим тези симптоми ние се връщаме към последния си партньор или отчаяно търсим нов.
12. Има вероятност да сте предразположена емоционално, а нерядко и биохимически, към пристрастяване към опиати, алкохол и/или определени храни, особено сладките. Тази характеристика се отнася най-вече до жени, които обичат прекалено силно и родителите им са били пристрастени към субстанция. Всички те носят емоционалния заряд от преживявания, който би могъл да ги подтикне към злоупотреба със субстанции, действащи на мозъка, за да притъпят чувствата си. Децата на пристрастени родители имат и друга генетична предразположеност - към захарта. Може би това се дължи на молекулярния състав и структура на рафинираната захар и на етиловия алкохол, които са сходни, затова и дъщерите на алкохолици не могат да се въздържат от сладко. Рафинираната захар не е храна, а опиат. Тя няма хранителна стойност, а само празни калории. Прекомерната й употреба може да внесе пагубна промяна в химията на мозъка - тя се превръща в субстанция, към която хората се пристрастяват.
13. Ако сте привлечена от хора с проблеми, които трябва да се разрешат, или сте оплетена в несигурни, хаотични и емоционално болезнени ситуации, вие избягвате да поемете отговорност към самата себе си и да се съсредоточите върху собствените си проблеми. Ние интуитивно чувстваме какво преживява другият, разбираме от какво се нуждае или какво трябва да направи, докато връзката със собствените ни чувства е прекъсната и не сме способни да вземем правилно решение за важни страни от живота ни, които създават неприятности. Често не се познаваме, не знаем кои сме и ако ни застигнат тежки проблеми, няма да съумеем да запазим спокойствие, за да ги разрешим. 14. Възможно е да проявявате склонност към временни депресии, които се опитвате да потиснете, като се отдавате на възбудата, породена от нестабилна връзка. Пример: Моя пациентка с депресия като история на заболяването, омъжена за алкохолик, оприличи съжителството си с него като всекидневно пътно произшествие. Ужасните превратности, изненадите, хитрите ходове, непредсказуемостта и нестабилността на взаимоотношенията им са действали на нервната й система като непрекъснат и увеличаващ се всекидневен шок. Ако сте преживявали пътна злополука без сериозни последици, вероятно ден-два след това сте били във възбудено състояние. Тялото ви е претърпяло крайно силен шок и адреналинът рязко се е повишил до необичайно високо количество. Именно адреналинът е причина за възбудата ви. Ако сте от хората, които се борят с депресията си, вие несъзнателно търсите ситуация, която да поддържа възбудата ви - почти като след пътното произшествие (или брака с алкохолик), така че възбудата не ви позволява да се чувствате потисната. 15. Не ви привличат внимателни, уравновесени, надеждни мъже, които проявяват интерес към вас. Такива „приятни" мъже са ви скучни. Неуравновесеният мъж е вълнуващ, ненадеждният - предизвикателен, непредвидимият - романтичен, незрелият - очарователен, мрачният - загадъчен. Избухливият мъж се нуждае от нашето разбиране, нещастният - от нашата утеха, неспособният - от насърчението ни, а студеният - от топлината ни. Но ние не можем да „определим" мъж, който да е подходящ такъв, какъвто е, и ако той е мил и грижовен към нас, ние нямаме възможност да страдаме. За нещастие, ако не обичаме прекалено силно даден мъж, изобщо не сме в състояние да го обичаме.
Бележка: Вярвам, че всичко написано се отнася и до мъжете, расли в дисфункционални семейства!!! Петя. Това е една от книгите, които винаги препоръчвам... Едва ли е възможно да се намери самата книга, но я има в Интернет.
Източник: "Параноя на страстта" на Робин Норууд
