Парадоксът на дъжда /тревожното разстройство/
Има поговорка, че във всеки Живот вали дъжд по някое време…
Казаното в нея е вярно, но не е уточнено дали дъждът е благословия или проклятие и зависи изцяло от мен по какъв начин ще го приема аз. Дъждът е освежаващ, успокояващ, тонизиращ и задвижва целия живот. Нищо добро не би могло да се случи, ако дъждът не съществуваше. Дъждът може да бъде неприятен понякога, но никога не е мой враг. Аз съм своят най-лош враг, ако гледам на дъжда като на проклятие. В действителност той е благословия. Той е предшественик на моето развитие, моята мотивация за растеж.
Парадоксът на дъжда е, че за да бъде благословия в живота ми – аз трябва да го разпозная и приема като такава.
Възможно е да не ми е комфортно от този факт, но в същото време точно това „приемане” ме подготвя за доброто в живота ми, което идва. Възможно е процесът на „приемане” да не ми е приятен, но в крайна сметка – с мое или без мое съгласие, дъждът ще падне и ще напои земята, която ще се събуди за нов живот.
Всичко зависи от начина, по който аз го виждам и възприемам. Начинът, по който аз ще избера да приема дъжда ще рефлектира върху цялото ми поведение, настроение и характер. Приемането на дъжда като благословия ми позволява да продължа напред. Той винаги води до растеж и развитие и по този начин носи изцеление. Новото зрънце замества старото. Новото мислене заменя старите мисловни модели. И няма как да бъде другояче…, защото това е естествения процес на живота.
Парадоксът на дъжда е, че за да ми донесе развитието и изцелението, от които аз имам нужда е нужно да го приема. Приема ли го, поведението ми и гледната точка ще започнат да се променят. Дъждът носи чудесни промени, но само ако позволим да изпълни своята цел по предназначение. Толкова хора проклинат дъжда и също растат, но огорчени и недоволни. Тези хора никога не преодоляват проблемите си и не само това. И проблемите им растат и стават все повече и повече.
Цветето приема бурята, защото знае, че ще бъде напоено. Ако то е напоено, ще расте и цъфти. Ще се превърне в … истинска красота.
Моят растеж и цъфтеж са на една ръка разстояние. Приемам ги с радост и се движа напред!
Източник: anxietynetwork.com
