Бременност, майчинство и паническо разстройство

Здравей, Петя! Както повечето хора, които са ти писали, така и аз страдам от ПР. Пих лекарства около 2 години, но разбрах, че не това е решението на проблема ми.Сега от около 2 години не пия лекарства, а се опитвам сама по някакъв начин да се справям. Имам и тежки моменти, при които имам усещането,че всичко с мен ще приключи сега :).Още не съм прочела книгата ти, но си я поръчах. Вярвам, че прочитането и ще ми даде възможност да си обясня ставащото с мен. С човека, с когото живея от няколко години искаме да си имаме бебе.Това хем ме радва, хем ме плаши. То това само по себе си си е голяма промяна и отговорност. Имам една огромна молба към теб. Моля те, обясни ми на прост човешки език, когато забременея и евентуално се появят тези симптоми на тревожност,трябва ли да се притеснявам за бебето. Предварително ти благодаря!

Петя:

Първо - радвам се първо, че вече не пиеш антидепресанти, всъщност, че си стигнала до това осъзнаване, че те всъщност не са отговор. Чудесно е, че сте решили да си имате бебче. При мен специално това беше ключов момент. Също много, много се притеснявах за бременността. Все пак - това е състояние, от което не можеш да "избягаш" или да спреш за момент, че да се съвземеш. Отговорността е голяма, но от начина, по който ми пишеш и мислиш предварително аз съм сигурна, че ти не просто можеш да я понесеш, но и да се справиш повече от прекрасно.

По време на бременност - много доктори го казват, а и при мен беше по същия начин - заради хормони ли, заради това, че си отвличаме прекалено вниманието от себе си ли... не зная точно, но почти няма паник атаки. Сега ми пишат момичета, които са бременни и са имали поне един път в бременността си и единственото, до което стигам като извод е едно - по време на бременността е нужно да си много заета. Ако поради някаква причина не работиш - задължително трябва да изместваш фокуса, т.е. да си със заето съзнание, да вършиш нещо. Аз имах много работа, буквално нямах време дори да мисля за това, което се случва в мен. Сега съжалявам, че не можах да имам осъзната бременност, но може би в случаи, като нас - това е по-добрия вариант:)))

На конкретния ти въпрос - дали ще навреди на бебето ти .... Сега - бебетата са до такава степен свързани с нас - майките си, че е неизбежно депресивните мисли, тъгата, вината да не се отразяват и на тях емоционално, НО... все пак преди майки не бива да забравяме, че ние сме просто хора и то хора, които страдат от паническо разстройство, така че... Приемаме, че ние имаме пр и че дори да го нямахме - много други жени също изпадат в депресивни настроения или всякакви други щуротии по време на бременност. По-важното в случая е бебето да чувства, а то "знае" по някакъв начин, когато майката го обича и очаква с обич... Че желае най-доброто за него. Това е най-важното.

Винаги препоръчвам да се прочете книгата на Петър Дънов "За семейството и възпитанието на децата". Децата са много по-умни отколкото предполагаме. Не се чувствай виновна, че си с пр, че няма да си "нормална" майка... всичко това съм го мислела и аз. Разбери, че детето ти ще те приеме каквато и да си - дори най-лошата майка, а ти не такъв Човек. Децата се нуждаят единствено и само от две неща - обич и грижа. Паническото ти разстройство няма да ти попречи да му ги дадеш. Дори още в бременността ти. Грижи се за това, с което се храниш и така нататък. Не се безпокой - дори да получиш пристъп на паника по време на бременност - не е фатално в никакъв случай за бебето. Живот и здраве скоро да забременееш - ще преминем заедно през това, ако желаеш, разбира се!