Най-често задаваните ми въпроси относно паническото разстройство?
Какви са първите симптоми, кога нещата излизат от контрол и можем да говорим за паническо разстройство? Появата на една или две паник атаки означава ли, че страдаме от паническо разстройство? Как да познаем, че попадаме "в капана" на паническото разстройство, а не е нещо друго, което ни се случва? Това са само част от въпросите, които са ми задавани през годините.
Много често са се свързвали с мен хора, които са тотално объркани какво точно им има и това е напълно нормално. Толкова много информация ни залива, самите доктори трудно се ориентират понякога какво точно им има... не за друго, а защото доскоро буквално липсваше информация за тревожните разстройства, беше разнопосочна и объркана.
Обикновено съветвам хората, които се свързват с мен да запишат всички симптоми, които са чувствали, честотата им и до какви промени е довела тази симптоматика в ежедневието. Какво постигаме с това? Първо - те стават по-осъзнати, т.е. започват да се наблюдават по-добре и повече, да забелязват неща, които иначе не биха забелязали. Второ - често така осъзнават причино-следствената връзка между различните симптоми. Обикновено едно следва друго и осъзнатостта, наблюдението им позволява да разберат тези връзки, което впоследствие им позволява да овладяват по-лесно процеса. Трето, всички имаме различни симптоми - уточнявайки ги можем да съставим по-коректен план за възстановяване, като например - какви специалисти първо да се посетят, за да получим така нужното потвърждение "отвън", че действително сме физически здрави, на какво е нужно да наблегнем в процеса на своето възстановяване, къде е техният фокус, по този начин те по-лесно откриват и причината за отключването на това състояние при тях. Четвърто, но не на последно място - те обикновено, най-после, често за първи път правят нещо само и единствено за себе си, отделят време за себе си, което само по себе си е революция в техният стил и начин на живеене.
Често хората бъркат генерализираната тревожност или различни фобии с паническото разстройство. Но те имат една съществена разлика. Според мен - единственият признак, по който можеш да различиш паническото разстройство от всички други тревожности и депресивни състояния е неописуемо интензивния страх и ужас, който те връхлита изведнъж и те сварва напълно неподготвен. Много често хората изпитват симптомите на силна тревожност, които до голяма степен се припокриват със симптомите на паник атаката, но... липсва този страх, за който говоря. Това не е просто страх, той е толкова интензивен, че фокусът ти се измества от симптомите и започваш да мислиш САМО за него. Започваш да се страхуваш от него самия.
Когато човек започне да се страхува от този страх, който е изпитал... Когато се опитва да го избегне по всеки възможен начин – тогава говорим за паническо разстройство. Възможно е да получим епизодични паник атаки, след което да не развием паническо разстройство. И това се случва. Дали ще развием впоследствие паническо разстройство или не, след една паник атака, зависи от много фактори, най-вече от нашия характер, от нашето светоусещане. След подобна „среща”, каквато е срещата с паническата атака, Животът ни неизменно се променя.
Т.нар. симптоми, които могат да ни наведат на мисълта също, че страдаме от паническо разстройство са почти постоянно виене на свят, втрисане, треперене по време и около паник атаките, гадене или разстройство, силно сърцебиене, повишаване на кръвното налягане – доближаване на двете граници, дезориентация, изтръпване на крайниците. Много характерно за паническото разстройство е невъзможността да си поемем въздух по време на паник атаката и около нея, т.е. хипервентилация, нуждата от незабавно бягство от мястото, където се намира човек, чувство за нереалност – сякаш всеки момент ще полудееш, че губиш контрол. Възможно е да възникне много силен страх от смъртта.
Повечето от споменатите по-горе, за съжаление, се припокриват със симптомите на някои физически заболявания като нарушена функция на щитовидната жлеза, порок на сърцето, хипертония, хипокликемия, както и със състояния като генерализирана тревожност, депресия, различни фобии и т.нат. Неслучайно, винаги съветвам в началото да се посетят определени специалисти, за да се провери, дали евентуално няма физическа причина за отключването на паник атаки или на засилената тревожност. Виж повече за това в тази статия.
Факт е, че при всеки човек мога да се проявят всички симптоми, а при друг само част от тях. Оттук идва и затруднението на човек да определи точно какво се случва с него. Друго характерно за паническото разстройство е, че Човек много ясно осъзнава несъстоятелността на страховете си, тяхната ирационалност, но въпреки това не може да ги овладее. Те не просто го завладяват. Те сякаш започват да живеят свой собствен, независим от нас, Живот, подчинявайки ежедневието ни напълно и категорично на тях самите. Поне това е „първото впечатление”, след като ни споходят първоначално паник атаките.
Кога излизат нещата „извън контрол”... Ами за това можем да говорим, когато пристъпите на паника започнат да пречат на социалния ни Живот. За съжаление, много често паралелно с паническото разстройство се отключва и агорафобия, което е страх от открити пространства и много хора струпани на едно място. Това буквално ни превръща в затворници на своя дом. Ние непрекъснато търсим начин да сме в нашата т.нар. „сигурна зона”, която в повечето случаи, както казах, е домът ни. Когато отказваме от страх да излезем навън, да се разходим, да се срещнем с приятели и в много случаи – да успеем да отидем на работа.... тогава положението вече е „извън контрол”.
Често казвам, че колкото по-скоро след първата паник атака се ориентираме какво се случва... Колкото по-скоро вземем мерки – вярвам, че толкова по-скоро ще настъпи подобрение. В този смисъл – хората, които изпадат в такова състояние в последните години – са привилигировани, ако въобще може да се използва подобна дума, когато става дума за паническо разстройство, тъй като има все повече информация, а и Интернет улеснява неимоверно нещата в тази посока.
Така или иначе, нужна е много работа, за да възстановим баланса, да се центрираме в себе си и да осъзнаем, че Промяната е винаги за добро.
Разбери защо си отключил/а паническо разстройство, научи уроците, които то ти носи, приеми, че това ти помага да живееш по-осъзнато, което респективно означава по-достоверно за теб самия/самата и твоята Промяна е факт. А нали затова си отключил/а тревожно разстройство?!? За да се промениш - повярвай - не е заради нищо друго!
Успех!
Петя
