Да обичаш себе си...

Здравей Петя!

Казвам се Гергана и съм на 24 години. Искам да те поздравя за книгата и уебсайта, чрез които споделяш своя безценнен опит. Аз самата имах страхова невроза 7 месеца. Още в самото начало попаднах на твоята книга и си я поръчах. Много ми хареса написаното в нея, но може би тогава не бях достигнала това ниво на осъзнаване. Стигнах до изводите, че трябва да се обичам и уважавам повече, но до там беше всичко. Пътят ми през това изпитание не беше лек, както на всеки друг сблъскал се със страха. Но към този момент съм безкрайно благодарна за всичко, което ми се случва. Опитах много различни методи, преминах през най-различни състояния. И всяко нещо ме е водило напред, дори да не съм осъзнавала това. Днес отново препрочетох твоята книга и докато я четях имах чувството, че аз съм писала тези редове. Всичко написано сякаш извираше от моята душа. Преди няколко седмици осъзнах, че зад страховете ми стои липсата на вяра в мен самата и във живота. Не вярвах, че каквото и да ми се случи, аз мога да се справя. Отново осъзнах, че не се обичам достатъчно. Реших напълно и дълбоко да приема себе си и страха.

Почувствах голямо облекчение. Аз просто приемах всичко. Сега пак леко се опитва да се появи, но осъзнавам къде допускам грешка. Тайничко аз се надявам това изплашено дете във мен да изчезне. Не съм го обикнала и приела напълно. Но вече виждам светлината и знам че съм на правилния път. И търпението също е много важно. Има един цитат който много ми харесва - "Иска се време на непълната луна да стане пълна".

Благодаря ти Петя, че си част от моя път. Път, във който аз се уча да обичам себе си и света, и да приемам всичко такова каквото е, защото именно там е красотата на живота. Много любов и светлина ти желая!