Изпитвам срам от случващото се...

Не знам защо, но изпитвам някакъв срам от случващото се. Може би от факта, че всичките ми опити за разговор с близките ми завършват с нерзбираем и въпросителен поглед. И другата причина е, че обичам да изглеждам силна и не си признавам слабостите :) то май това си е в основата на проблема, но както и да е много се отплеснах. Накратко, няма някакви сериозни катаклизми в биографията ми, по-скоро реагирам прекалено силно на живота. Но същинският проблем се отключи преди 6, 7 години. Още учех в университета, в същото време и работих, бях се нагърбила с много неща наведнъж и естествено всичко започна да се разпада. Мисля че тогава се отключиха и тези така наречени автоматични мисли, които страшно много ми пречат. По онова време пушех много и пиех кафе, също и не спях достатъчно, а като добавя и алкохола може би това обяснява нещата. Вече почти не пуша и не пия, това и е хубавото в характера, че имам воля да се отказвам от "лошите" навици. Е до голяма степен от това ме отказаха и ''прекрасните паник атаки", които от скоро получавам. Когато имам задух последното нещо, за което си мисля са цигарите. Ето,че имало и положителен ефект всичко това ;) Мога да пиша още много по въпроса, но да не те отегчавам.

Петя

Съжалявам, че изпитваш срам от случващото се с теб. Вероятно считаш, че па те правят да изглеждаш слаба, ненадеждна, недостойна. Виж - докато не успееш да споделяш открито за паническото си разстройство ще ти е трудно да се отървеш от него. И не заради друго, а защото ти просто отказваш по този начин да го приемеш в Живота си. А то така или иначе вече се е наместило в него. Ако го криеш от хората около себе си това означава да отричаш, да слагаш нови маски, които допълнително ще те товарят и отново ще ескалират в паник атаки. Това е единият урок на пр - да ни научи да приемаме себе си такива, каквито сме и да се обичаме. Мнението на другите не би следвало да заема такова огромно място в Живота ни - това също е от неговите уроци. Не е нужно да ти казвам, че който реагира неадекватно на това, че имаш пр - просто няма място в Живота ти, колкото и да си мислиш понякога, че не е така. Ти пишеш, че близките ти не те разбират - семейството си ли имаш впредвид? Ами дай им да прочетат нещо по въпроса. Много съжалявам, но ако и тогава не те разбират - това е техен проблем/тяхната карма:). Ти не се нуждаеш от тях, за да се справиш с пр. Хубаво е да има кой да ни подкрепя, но всичко, което ни е нужно, за да се справим е ВЕЧЕ В НАС. За теб е важно - ти самата да приемеш, че имаш пр и че това не те прави по-лош човек. Дали другите около теб го приемат - ами ако те обичат - с времето и това ще се случи. Ако ли не - ще трябва да преоцениш сериозно отношенията си с тези хора. От всичките много приказки, които изприказвах - обобщението е, че е нужно да се приемеш такава каквато си, да спреш да се правиш на силна. Ти трябва да разбереш, че представяйки се за такива, каквито не се усещаме, не правим нищо повече освен да зареждаме тялото си за поредната па. Пр ни принуждава да бъдем естествени и да се приемем, дори и с "лошите" си страни, въпреки че няма лоши и няма добри. Всичко е въпрос на гледна точка и възприятие. Пр налага цялостна равносметка и преоценка на нашия мироглед. Какво е било детството ти? Не е нужно да си имала катаклизми, за да се отключи пр. Важно е дали си се чувствала обичана като малка, била ли си забелязвана, били са отчитани твоите нужди и желания, имала ли си опора в семейството и т.н. Какво те е принудило да се правиш на силна, дори когато не си?! Действително пр се отключва, когато човек започне да се натоварва с повече неща, отколкото може да поеме, но разбира се това не е причината за появата му. Появата на пр мога да сравня с историята за бамбука.

"Бамбуковите дървета се отглеждат по различен начин. Посаждаш семето, поливаш и култивираш почвата 5 години. На края на петте години, бамбуковото дърво, което не пробива повърхността на земята през тези пет години, расте над 27 метра за 6 седмици. Пита се: За шест седмици ли порасна това дърво 27 метра или за 5 години?! Аз казвам 5 години. Защото бяхте ли спрели да поливате, да се грижите за него бамбуковото дърво щеше да загине в земята. Много хора заради нетърпението си, затова, че искат всичко веднага позволяват мечтите им да загинат. Те не се доверяват. Те не вярват. Вярата и доверието ви дават търпение." Лес Браун Моите първи паник атаки се отключиха също в университета, където често, като студентите злоупотребяваме с пушене и алкохол. Зная, че те помогнаха и ги предизвикаха с пълна сила. И при теб се е получило същото, но цигарите и алкохола не са нищо повече от спусъка, който активира изстрела /па/. Нужно е да откриеш и признаеш пред себе си истинската причина за отключването на пр. Търси я, защото оттам ще започне същинската ти Промяна, защото точно затова е дошло пр в Живота ти. Пр ще ти помогне да се промениш, като го изиска от теб. Видяло се е, че нищо друго няма да чуеш, тялото ти вади "тежката артилерия", за да те провокира да се "събудиш" и да се промениш. Това, което живееш - не е това, което душата ти иска - няма друг начин. Ако не се съобразиш с него - ще страдаш повече, отколкото е нужно, колкото и грубо да звучи.

Пишеш, че почти си отказала цигарите. Нали знаеш, че няма почти отказал се от цигарите, както няма и малко бременна. За пиенето - позволявай си чаша вино на вечеря. Старай се да не прекаляваш с пиенето, но цигарите - те действително са важно условие, за да се "запътиш" въобще по "другия" път. По пътя, който душата ти е избрала чрез пр. Пиши ми, когато имаш нужда и моля те - не мисли, че ме отегчаваш. Не се притеснявай - единственото, което искам за теб е да бъдеш искрена и естествена, но най-вече пред себе си. Това много ще ти помогне. Маските, които си слагала през Живота си, поведението, което си "избрала" да демонстрираш дотук те е натоварило извънредно много. Тялото ти просто се "разтоварва" с па. Така че - започни да работиш в посока да спреш да го товариш излишно. Изчисти всичко излишно и фалшиво в Живота си. Прегръщам те силно и моля те, вярвай, че нещата в Живота ти ще се променят към добро, но само ако ти действително желаеш това.