Интервю с Петя Петрова за Пронюз Добрич

Г-жо Петрова, през ноември миналата година Вие спечелихте първа награда от Академия за жени предприемачи, организирана от Американското посолство. Проектът Ви беше за създаване на издателство „Израстване“. Откъде дойде името „Израстване“ и на какъв етап е този проект днес, няколко месеца по-късно?

Първоначалното работно име беше „Бялата лястовица“, защото от много години поддържам ФБ страницата на общността на хората с паническо разстройство „Бялата лястовица“. Но, впоследствие, когато готвех презентацията за финала на формата, осъзнах, че всичко, което планирам да правя, е свързано с личностното и духовно израстване на деца и възрастни… И така името си дойде само.

Много съм щастлива, че успях да реализирам този проект, моя дългоочаквана мечта, въпреки трудната обстановка, в която всички се намираме. Имам идеята за издателство от няколко години и спечелването на тази награда беше „онзи знак“, който получих, че трябва да действам. През април тази година стартирах издателство „Израстване“, като до този момент издадох 3 авторски книги. Преиздадох една моя книга, която е добре позната на хората, страдащи от тревожни разстройства – „Другото лице на паниката“, но за мен по-голямото предизвикателство беше да издам своите първи авторски детски истории. В края на месец юни издадох „Везната на доброто“, а само преди няколко дни излезе от печат и втората ми детска история „Пръстенът на рода“, която разказва на децата за силата и подкрепата на семейството и рода. Вие ръководехте ЧОУ „Мария Монтесори“. Работата Ви с децата ли Ви вдъхнови да започнете да пишете и за деца, не само за възрастни. Всъщност… всичко в живота ми ме доведе до решението да пиша за деца. На първо място опитът ми с тревожно разстройство, от който научих, че е важно да учим за някои важни неща, да развиваме конкретни умения и нагласи още докато сме малки. После е по-трудно, а понякога дори невъзможно да научим неща, които са пряко свързани с качеството ни на живот на възрастни. Опитът в образователната система, и в частност в Монтесори училище, ми показа, че децата учат нови неща най-добре чрез представянето им през интересна история. Освен, че историята развива въображението на детето, то учи през опита на героя, който в моите истории е техен връстник или малко по-голям като възраст. Съпреживява с него, развива себе си и израства като личност. Имайки опит в работата с деца – пиша историите си така, че да са подходящи за българските деца и тяхната реалност. Преминах няколко обучения за писане на детски истории и така започнаха да се раждат кратките детски истории от поредицата „Готови за живота“, които помагат на децата да развиват в себе си ключови умения и ги подготвят за важните неща от живота им на дете, но и на възрастен. Моята основна, но дългосрочна цел е тези истории да станат част от учебно помагало, което да предложа на Министерството на образованието за одобрение. За да може „Готови за живота“ да достигне до повече деца, родители и учители. Поставяте си високи цели, дано да успеете да ги постигнете… Сама няма да успея, но аз вярвам, че обществото ни е готово и узряло за това нововъведение, което в други държави отдавна вече не е новост. Вярвам, че когато моментът настъпи проектът ще бъде подкрепен и от родители, и от учители. Какви са темите на двете Ви детски истории? Моите детски истории са за децата, но са създадени, за да бъдат четени и от възрастните в живота им. Да бъдат обсъждани, упражнявани с тях, защото децата са наше отражение – важно е да израстваме заедно. Вярвам, че всички ще се съгласим, че и ние възрастните също имаме нужда от напомняне, че доброто съществува. То е там, просто кротко чака да бъде открито. Това е и темата на „Везната на доброто“, в която предлагам на деца и родители един практичен начин да проверяват има ли добро в деня им. Когато са изправени пред труден избор или пък имат съмнения – те могат да ги „сложат на везната“. Щастлива съм, че създадох и работни листове към Везната, за да могат, след като се запознаят децата с идеята, че доброто винаги „тежи“ повече, да продължат да работят в тази посока. Защото развиването на позитивна нагласа у децата е процес. Да имаш позитивна нагласа е умение, а щом е умение – то се развива. Щом се развива – значи трябва да се упражнява, докато от ново знание се превърне в мисловна нагласа. Звучи прекрасно! А „Пръстенът на рода“ – тя на какво учи децата? „Пръстенът на рода“ е много специална история за мен – от една страна исках да има елемент на вълшебство/фантазия, от друга исках да уверя децата, че семействата ни са истинска благословия. Важно е да познаваме семействата, представителите на рода си – техните животи и истории. Важно е да знаем, че те винаги ни подкрепят и ни дават сила да преминем през предизвикателствата на живота си, дори понякога да не знаем това. Между другото, пропуснах да кажа, че и трите книги бяха подкрепени от изключителни авторитети в областта си. „Везната на доброто“ има предговор, написан от Димитрина Проданова – невероятен детски психолог. „Пръстенът на рода“ е с предговор от Аида Марковска – родов терапевт и създател на школата за родова терапия „Задругата на родонавтите“. Не на последно място – предговор за „Другото лице на паниката“ – написа Орлин Баев – психотерапевт. Не вярвам да има човек, който да е с тревожно разстройство и да не е чувал за Орлин Баев. Така че за мен действително е чест да бъда подкрепена от тези изключителни Човеци, които са и изключителни авторитети, професионалисти в попрището си. Всичко звучи прекрасно, но Вие знаете, че днешните деца сякаш предпочитат повече електронните устройства. Вярвате ли, че децата ще имат желание да четат? Да, може да съм идеалист, но аз вярвам, че децата ни обичат да четат. И вярвам, че ние, възрастните, можем да им помогнем да искат да четат още и още. Но, е важно да отчетем и те какво искат да четат…, какви са техните интереси. Важно е историите да бъдат наистина съобразени с тяхното ежедневие и реалност. Така си мисля аз. Имате ли вече отзиви от деца и родители, четат ли книгите Ви? Предвиждате ли нови детски истории? Да, много съм щастлива – получавам прекрасни отзиви и за двете детски истории. В началото ми беше странно, защото имах много отзиви от възрастни, които споделяха, че те също са имали нужда от тези истории. Но любимите ми отзиви са, когато родители ми напишат, че децата сами са изявили желание да четат. Когато деца ми напишат, че историята много им е допаднала и ме попитат коя е следващата, какво ѝ е заглавието, кога ще излезе от печат… Когато ми кажат, че я очакват с нетърпение – това изпълва сърцето ми и ми припомня, че има смисъл в това, което правя, въпреки трудностите. Споменавате трудности – в какво се изразяват те? Едва ли ще е изненада за някого, че с оглед на случващото се по света и у нас – трудности не липсват за никого. Все пак, както обичам да казвам – трудности е просто друго име за предизвикателствата. Вярвам, че с много работа, вяра и вдъхновение в сърцето, с подкрепата на семейството и приятелите ми, на читателите – издателство „Израстване“ ще просъществува. И не го казвам, защото аз съм го създала, а защото ежедневно чувам от деца, родители и учители, че има нужда от подобен тип истории… Важни са за настоящето ни, но и за бъдещето ни, защото какво по-хубаво от четящи и образовани деца?! Какво по-хубаво от това децата ни да се научат да се справят с предизвикателствата на живота – има ли по-голям успех от това за нас като родители?! Едва ли…, така че продължавам да давам най-доброто, на което съм способна, а ще стане това, което трябва. Благодарим Ви за това интервю, г-жо Петрова! Пожелаваме много читатели, приятели и успехи! Благодаря! Пожелавам го и на вас! Източник: https://pronewsdobrich.bg/2022/08/07/izdatelstvo-izrastvane-ili-kak-se-sbadvat-mechtite-petya-petrova-ot-dobrich/?fbclid=IwAR3G2TVwXz5NR86IC0DT7TBXz-_5JzMekWGXWsZSCPhiF6AtKYDD1ZST-s4