Вече не искам просто да съществувам, а да живея комфортно...

Съгласна съм с всичко, изразено от теб, Петя.

Няма как да познаеш (и оцениш) Щастието, ако не си се сблъскал и с нещастието, с изпитанието. С другата крайност. Но аз все още не мога да разбера "поуката", "Урока", който е трябвало да науча и получа чрез това изпитание в моя живот.

Да, промених се след като се сблъсках с това изпитание. Случи ми се на 18 години, когато завършвах образованието си.

В началото го наричах "фобия", защото това беше модерно понятие и непознато за мен преживяване. Усещане за сковаващ страх. Но не е точно фобия, а тревожно безпокойство и паническа атака с всички симптоми и проявления на физическо ниво, която се отключи при пътуване и се проявяваше в последствие в най-различни ситуации.

Все още не знам, каква е първопричината, да се отключи. Аз самата не съм преживявала автомобилна катастрофа. Не съм малтретирана от родителите си. Обичана съм от тях, помагали са ми. Минах през различни етапи - от мъчителни лъжи и криене на "срамната ми тайна" от другите хора - обществото, през пълна самоизолация и самосъжаление, депресивно отчаяние с мисъл за край на живота ми; минах през етапи на живот с антидепресанти; отказ от тях, за да избегна зависимостта си от лекарства; булимия; измислени екстрасенси и "шамани"; писане на листчета с молитви по разни църкви; леене на куршуми; групи за взаимопомощ; през акупресура и хомеопатия. Започнах да търся за себе си практически курсове за себепознание и помощ, РЕЙКИ, курсовете на Норбеков, йога и дишане сударшан крия...

Все още не съм се подлагала само на хипноза.

Да, права си, че нещо се промени - бях много типично отмъстително и злопаметно Скорпионче; сега съм много състрадателна и откликвам за помощ винаги.

Но все още няма отговор на големия въпрос: "Защо"?, "Защо на мен", "Защо Господ ме наказва", "Каква е поуката", "Какво трябва да "отработя"?...Затова искам да прочета твоята Книга и твоите отговори. Искам да намеря "моя си начин" да сложа под мой съзнателен контрол паническото си разстройство и да продължа остатъка от живота си. Само, че вече не искам просто да съществувам, а да живея комфортно.

Интересно ми е, как ти си се справила и си успяла да създадеш семейство, паралелно да вършиш дейностите си и приоритетите в живота ти.

На мен лекарите в началото ми казаха, че мога "да се оправя, когато преживея шок: ако някой в семейството ми почине или ако напр. родя дете..."

Пропуснах най-хубавите си години. А самоизолацията и тревожното чувство ме остави сама, без съпруг и деца...

Петя

В книгата сама ще видиш, че въпросите, които си задаваш до известна степен те държат "на дъното".

Понякога прекаляваме с въпросите към себе си, а е нужно просто да приемем, че нещата се случват поради определена причина. Не всякога можем скоро да разберем каква е тя и единственото, което ни остава е да ВЯРВАМЕ, че действително има причина за всичко, което ни се случва.

Има някаква по-голяма, по-цялостна картина за Живота ни от това, което ние виждаме днес и сега.

Има някои неща в писмото ти, които ми е тъжно да чуя. Ти си търсила толкова много начини, за да се "справиш", което е прекрасно. Но ти търсиш начини, за да успееш да контролираш пр. А е нужно да търсиш начини, за да научиш нещо ново, за да успееш да приемеш себе си - такава, каквато си. Личи си, че си изключително критичен към себе си човек. Вероятно това е един от уроците, които пр идва, за да ти даде. Нужно е да приемем, че е възможно и нормално да допускаме грешки. Зная колко е трудно. Това е един от уроците, които все още уча. Обичаш ли се? Отговори си на този въпрос. Според мен - пр идва при теб, за да те научи точно на това. Да се обичаш! Това, че ти си задаваш въпроса "Защо Господ ме наказва"... този въпрос не ти позволява да се "освободиш". Чела ли си "Разговори с Бога"? Никой не ни наказва, освен самите ние. Чувствам, че си припряна, точно както мен, и бързаш да откриваш отговорите на въпросите по възможно най-прекия начин, без излишни движения, както казвам аз. За съжаление - не се получава така. При някои отговорите идват по-бързо, при някои по-бавно. И това не зависи от интелигентността на човека, а от готовността на неговото/нейното съзнание да приема - отворено ли е твоето действително за новото, за Промяната?

Казваш, че нямаш представа какво е отключило пр при теб. Пишеш, че родителите ти са се грижили отлично за теб. Знаеш ли - понякога и прекалената грижа би могла да способства за отключването на такова състояние. Понякога родителите, като мен понастоящем, опитват да предвидят и да предпазят детето си от "лошото" в Живота. Но това прави децата неподготвени за него. Когато детето се окаже в един момент сред "другите", хората "отвън" - то изживява шок. И всяка емоция "отвън" за него идва като шоково изживяване, особено неприятните. Въпросът за възпитанието е изключително обширен. Няма вярно и няма грешно. Надявам се, че ме разбра. Не твърдя, че при теб нещата са така, но тази причина също е възможна. Не е задължително някакво неприятно изживяване да се случи, че да получим пр. Понякога възпитанието ни да бъдем добри и любезни, да запазваме всичко в себе си, да се раздаваме - също може да способства отключването на пр. Такива хора се товарят с проблемите на другите прекалено, живеят чужди Животи и за съжаление не им остава време и място за своя собствен. Моля те, не се ангажирай с моето мнение. Аз действително не те познавам. Просто пиша това, което идва от сърцето ми. Много възможно е в твоят случай да не е така. Но така или иначе - причина за пр винаги има. И откриването на истинската такава е началото на "освобождаването". Без тази крачка не е възможно да преминем нататък. Колкото и техники да използваме - само се маскираме - още и още. А това бива разпознато от душата като още лъжи, които й тежат вече неимоверно. Опитала си какво ли не, за да се "спасиш"!!! Грешката ти е, че търсиш отговорите вън от себе си. Помощта, която очакваш не е отвън. Тя е вече в теб, просто чака някой да я събуди. Нужно е да видиш "другото лице" на паниката, за да успееш да събудиш тази "заспала", истинска част в себе си.

И на последно място: пишеш, че искаш да видиш какви са моите отговори. Моля те, прочети ги, приеми ги, но не се ограничавай с тях. В Живота е нужно да се учим да приемаме, но не и да се ограничаваме с нечий чужд мироглед или съвет. Нужно е да приемаме и след това да изследваме. Защото всичко, което ни се дава ни ограничава по някакъв начин.

Прегръщам те силно и помни, че Животът ти тепърва започва.