Малкото дете в нас копнеещо за обич... търси начин да бъде забелязано...

Здравей, Петя!Тъй като ми каза да си говорим на "Ти", за което благодаря, ето-сега се възползвам от това! А именно, ще отговоря накратко ,компактно за моите ПА и ПР (атаки и разстройство). Както сама си разбрала,това са неприятни и ужасяващи преживявания и изживявания! Чувството за нереалност и всички психо-соматични прояви,напомнят и те"изхвърлят"в бездната на "безтегловността"и страданието. А последното, само по себе си, сякаш идва от "нищото"...Те се появявят (ПА) внезапно,без да са "поканени", но при мен са и с АГОРАФОБИЯ. По-точно опитвам се да се преборя с тях и понякога "тичам срещу вятъра", но навярно усилията си струват. Аз съм жена на 42 години,но не съм още в менопауза. Направила съм всички изследвания, които са потвърдили, Слава Богу, че аз съм физически здрава жена! Кардиологични, кръвни, неврологични и т.н. влизат в казаното. При мен нещата се развиха неясно как, само предполагам и имам някакво и донякъде обяснение…

…Много социални фактори ме демотивираха и ме караха да не вярвам на себе си - с две думи: НИСКА САМООЦЕНКА. А всъщност,имам доста потенциал. Започнах да гледам в друта посока -положителната като всъщност си отговорих на много въпроси. Коя съм? Какво желая? Какво целя? Какво бих желала да постигна? Моите позитивни страни, потенциал - кои са и т.н?! Полека-лека се отърсвам от тези негативи, за които споменах досега, но не е лесно, защото те все пак (ПА) "културно" понякога ми "напомнят", че са ми "приятели". Сигурно ти прави впечатление, че пиша доста в "..."

...Моето детство не бе лошо нито добро-лаконично казано. Аз съм по-голяма в семейството от децата - брат ми е с 4 години по-малък. Тъй като имаше доста проблеми след раждането му, слава Богу ,сега е мъж и половина - някак си всички грижи бяха за него. Аз не упреквам родителите си - лека им пръст,те са покойници вече! Напротив -разделила съм се и се освободих от миналото си! Простила съм на всички за всичко! Е, имам си своите минуси и плюсове, но все пак се старая да излизам от "блатото" .Майка ми и баща ми през цялото време знаеха, че аз се справям и сама в у-ще, че нямам нужда от еди-какво си. Аз съм била винаги по-оправната, както се казва и нямаше нужда да съм в полезрението толкова. Работех с тях през лятото на полето, когато бях ваканция, омъжих се рано ,не съжалявам ,разбира се и винаги съм била на заден план. Липсваха ми доста неща от детството - чисто човешки, дребни, но приятни (не говоря за материалните). И в един момент някак си се отключиха тези ПА. Разбира се, причините са комплексни и са много, но предполагам,че разковничето идва от там-от детството…

… Някак си доста по-късно осъзнах, че е могло да избегна доста ненужни натоварвания, но затова се учи човек. Как ще познаем щастието, когато я няма мъката,нали? Опитвам се ,боря се, не се предавам,но не ми е леко да се преборя с ПА и Агорафобията. Все пак имам напредък,з ащото ходя сама на определени места, общувам с хората, не ме е страх от всичко. Разбрах,че най-големият проблем е страхът от самия страх.Това,което Би Ти Ви репортерите даваха за фобиите. Затова и желая и гоня, преследвам, дерзая, стремя се, да постигна целта си - да стана Консултант по психология. По-точно, да работя повече с деца с проблемно поведение... и с възрастни, но преди всичко-с деца. Това,което е било негативно при мен - да помогна децата да го избегнат и пр. Както казах, тази година с Бога напред завършвам социология-бакалавър в нашия-Югозападния университет. И след това-магистратура по психология .Най-общо казано за мен - това са нещата. Радвам се,че се запознахме и искрено се надявам приятелството ни да продължи!Твоята помощ и мило отношение още в началото са важни за мен!Благодаря ти!

Петя:

…Виждам, че ти си личност, която търси начин да се справи. Това е чудесно начало, тъй като знаеш сама, че само който търси - той ще намери. Другото, което ми прави впечатление е, че си борбена, което също е голям плюс. Между другото - до голяма степен пр се случва точно на такива хора - дейни, активни, най-вече отговорни към всичко и всички, но най-малко към себе си... Прекрасно е, че не спираш да учиш! Това да имаме планове, да работим за кауза, да продължаваме да учим и да се развиваме - е нещото, което ни кара да се чувстваме живи и помага най-много на възстановяването ни.

По повод детството ти - вероятно знаеш, че за всяко дете няма по-важно нещо от това да получи внимание и обич. Това, че твоите родители са те оставили да се "оправяш" сама е чудесно и говори, че още от малка може да ти се гласува доверие, но за едно малко детенце - това е смазващо. Всички деца имат нужда от това да им се показва, че са ценени и обичани. Но това е дълга тема. Ти казваш, че си им простила... Дано действително това е така... Ти добре разбираш, че причините за отключването на пр са комплексни и понякога нещо съвсем дребно може да го задейства. Много често, в семейства, в които поради някаква причина, както при вас, вниманието е било отнето от детето се случва така, че същото това дете развива симптомите на паническо разстройство и ето изведнъж - чудо - вече фокусът и вниманието е върху него/нея! Нямаш представа колко често срещам това. Поговори с детето в себе си. Вземи едно огледало и гледай себе си в очите. Извикай малкото момиченце, което също искаше да бъде забелязвано, което също искаше да бъде обгрижвано... Кажи му, че го обичаш и че всичко е наред. Кажи на своето тяло, че вече няма нужда да ти помага, като създава симптоми, за да бъдеш забелязана, за да бъдеш обичана... Кажи на това малко дете, че ти си тук за него, че ти винаги ще бъдеш до него, че го обичаш, прегърни се, помилвай се, усмихни се на малкото дете, за да се успокои... Прави това колкото пъти е нужно, докато не спреш да се разплакваш всеки път, когато го правиш.... Това ще е индикацията, че можеш да преминеш по-нататък и да водиш по-сериозни разговори с детето в себе си:)))

Ти, също като мен, изживяваш всичко, което ти казват хората отсреща. А знаеш ли... те често просто си "дърдорят", ей така просто да кажат нещо. За теб думите имат значение, но за някои хора това не е така. Не мислят и не преценяват кои думи използват в речта си, а това обижда и наранява хора като нас. Тази обида ни разяжда отвътре... И работи... Понякога си казваме, че този път ще пропуснем, ще бъдем над думите на другите, но... те остават в съзнанието ни и по-лошото - вкопчват се в подсъзнанието ни... Нужно е да променим себе си, своята нагласа, своят начин на Живот - тогава симптомите на паническото разстройство и агорафобията ще изчезнат. Но за тази Промяна е нужен много труд. Ежедневен. Много често, когато се почувстваме по-добре - захвърляме всичко - и здравословен начин на Живот, започваме отново да се ядосваме за дреболии... Сякаш разполагаме с неизчерпаем резерв от сили... И всичко се завръща...

Прегръщам те силно и исках само да ти кажа, че първо - не си сама! Има много като теб, повече отколкото си представяш! И второ - всичко, което си ми написала е знак, че твоята Промяна вече е започнала...