Началото на моето възстановяване...

Здравейте, на 25 години съм. От няколко месеца страдам от паник атаки и много силна тревожност. Паническото ми разстройство се развиваше постепенно през последната една година, след като ми откриха хронична бъбречна недостатъчност. Тази болест преобърна живота ми, никога не бях мислила за смъртта толкова силно. Лечението се оказа положително и докторите ме вкараха в ремисия и това много ме успокои. Но месец, след като спрях ужасните кортикостероиди, леля ми почина от рак.

Отново страха ме обзе. Започнах да получавам паник атаки и силен световъртеж щом изляза навън. Тревожността беше навсякъде с мен и накрая рухнах. Няколко дни не бях способна да функционирам нормално, постоянно плачех и исках да спя. Негативните чувства бяха толкова силни, че чувствах физическа болка и отпадналост до степен да не искам да ставам от леглото. Това за мен бе дъното. Веднага отидох на психиатър, който ми изписа антидепресанти и успокоителни. Дори и от тях ме беше страх, но започнах да ги вземам.

Тук е момента да ви кажа, че антидепресанти вземам едва от 2 седмици, но ефектът от тях е доста добър. Виждам, че много се пише по тази тема и напълно разбирам плюсовете и минусите от вземането на антидепресанти. Самата аз усещам някои странични ефекти, но най-важното нещо е, че се успокоих. Това успокоение бе глътката свеж въздух, от който имах нужда, за да започна с пълна сила моето излекуване.

Истината е, че всичко започва с една положителна мисъл. Една мисъл, насочена в правилната посока и повтаряна колкото се може по-често: Аз ще се оправя. Напълно наясно съм, че няма как за 2 седмици да се излекувам от ПА. Но нещо друго стана през тези две седмици – аз приех ПА.

Знам, че моят път за справяне с ПА едва започва. Истинското начало започва с готовността – готовността да приемем състоянието, в което се намираме и всички негови странности. Готовността да променяме и нагаждаме малки парченца от живота ни, така че да се справим с неприятните усещания и да ги превърнем в положителни. Ще ви дам пример: Аз започнах да вдигам много високо кръвно от напрежение – ами тогава ще направя малки, но приятни неща с които да го сваля - слагам си краката в гореща вода, оцет на врата, изяждам лъжичка канела с кисело мляко и изпивам горещ чай. През това време ще си пусна приятен филм и ще се опитам да се отпусна. Знаете ли, винаги действа! Събуждам се по няколко пъти през нощта? Ами ще си пускам тихичко някой приятен филм докато ми се доспи, или ще прочета малко от любима книга. И сутринта вместо да се ядосвам, че съм се събудила през нощта, ще съм благодарна, че съм била будна още няколко часа и че съм ги прекарала приятно за мен. Това може да свърши работа за всеки един проблем! Не мога да вървя по улицата? Ами няма да вървя тогава, и какво от това! Ще го направя когато съм готова! И знаете ли, постепенно се чувствам все по-готова. Това е моето начало, което исках да споделя с вас.

Успех на всички!