Непълноценна майка съм...
Имам паническо разстройство и тревожност от 2 години след втора бременност и сьм отчаяна. Чудя се как си преодоляла това състояние без лекарства. Аз постоянно съм така, мъжът ми ме подиграва за това, че съм така и вземам успокоителни. А аз никак не се чувствам добре, имам проблеми с равновесието и болки в главата отзад над врата, ходих на невролог и ми изписа вестибо и есциталон, аз не знам внушавам ли си, че ми има нещо на мозъка. Преди изобщо не са ми идвали в главата лоши мисли, а сега не мога да се освободя от тях.Постоянно имам чувството ,че нещо ще ми стане и само се страхувам за децата си. Като знам колко е неприятно това състояние, то не е грип или нещо подобно, просто според мен сякаш няма изход.Такъв живот е непълноценен искам да си върна спокойствието на душата, защото бях много спокоен човек, притеснителна,емоционална и чувствителна, малко страхлива, но не патологично. Имам две прекрасни момиченца, едното е на 2 и не мисля, че те заслужават такава непълноценна майка като мен. Ще ти бъда безкрайно благодарна ако споделиш твоя опит и ми дадеш съвет. Благодаря ти за вниманието, което ми отделяш,без дори да се познаваме.
Петя:
Много е сложно и трудно, дълго за обяснение. Процесът е бавен и ако нарушиш "правилата" отново ще попаднеш в лапите на пр. Освобождаването е дълъг процес и са нужно много усилия, търпение и воля от своя страна. Трябва действително да искаш да се промениш. Защото, ако продължаваш да живееш по начина, по който живееш сега - нищо няма да се промени. Всичко ти се е случило поради някаква причина и тялото ти отказва да живее вече по този начин - иска и има нужда от Промяна. Започва се с Промяна в хранителните навици. Промяна в ежедневието ти. Започваш да водиш здравословен начин на Живот. Достатъчно сън, без цигари и кафета. Махаш всички неща, които превъзбуждат нервната ти система. Трябва да се грижиш всеки ден за нея. След като свикнеш да живееш по нов начин - да не предизвикваш повече тялото си чрез грешен начин на хранене и живеене. След това вече ще е нужно да се погрижиш за душевното си равновесие. Да простиш на хората в Живота си и най-вече на себе си. Не зная доколко си запозната с нещата около прошката и колко е важна тя за нас. Прочети в сайта ми за нея. И на последно място - ще имаш "лоши" дни, но това не бива да те отказва, а да продължаваш напред. Да имаш Вяра, че всичко в Живота ни се случва с причина и има причина пр да ти се случи. Да вярваш, че това, което ти се случва е, за да те направи още по-добър човек. Напълно разбирам как се чувстваш заради децата. Аз също имам двегодишно момиченце. Много се притеснявах заради нея и много неща промених в Живота си - заради нея. Чети, търси, изследвай, пречупвай всичко през своята призма и не се ограничавай с това или онова мнение. Търси, защото само, когато търсим намираме.
