Задължително четиво за всеки, който има близък страдащ от тревожно разстройство!!!

Би било добре да прочетете цялата книга "Другото лице на паниката", тъй като ще успеете, доколкото е възможно, да „погледнете” през очите на Човек, страдащ от паническо разстройство /пр/. Вярвам, че тя ще ви позволи да разберете както него самия, така и поведението му в определени ситуации

Все пак мога да обособя няколко ключови неща, от които вашият близък, преминаващ през тревожно разстройство, има нужда:

1. Търпение - най-обикновени и прости неща от ежедневието, които вие вършите с лекота, изискват максимална мобилизация, и неимоверни усилия за вашия близък. Бъдете наясно, че възстановяването се случва на етапи. Не го/я пришпорвайте, напротив – постарайте се да бъде спокоен/на около вас.

2. Изслушване – той/тя има нужда най-вече от това. Старайте се да не го/я обвинявате в слабост или неспособност. Често поради страх, че точно това ще се случи, те не смеят да се разкрият или се срамуват. Има някои реплики, които е желателно да избягвате. „Нищо ти няма”, „Ще се оправиш”, „Стегни се”. Докато се опитвате да убедите някого с пр, че „няма от какво да се страхува”, го напрягате още повече, тъй като той това го знае много добре и сам. И точно фактът, че няма от какво да се страхува, а е уплашен до смърт, го кара да се чувства толкова зле. „Преиграваш” е едно от най-лошите неща, които можете да кажете на Човек с пр, особено по време на па. Всички тези реплики карат близкия ви да се чувства още по-сам и още по-неразбран.

3. Подкрепа - когато той/тя ви каже, че е открил някаква нова посока – от вас се иска да го/я изслушате, подкрепите и насърчите. Нищо повече! Не го/я облекчавайте, не изземвайте функциите му/й. Освен че това ще забави възстановяването му/й, твърде възможно е накрая да излезете и виновни. Не му/й давайте „готови” решения и не го подтиквайте прекалено настоятелно да работи върху себе си. Промяната не става „насила”. Човек трябва да е узрял за нея. Колкото и да искате да му/й помогнете, колкото и да са добри намеренията ви..., ако той/тя не е готов/а, ако сам/а не желае да се промени - то НИКОЙ, БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ, не може да му/й помогне.

4. Бъдете добрия пример за своя близък – със своето възприятие за Живота, с поведението и действията си. В такъв случай той вероятно би бил по-мотивиран да се развива, да се променя, да израства. Ако вие сте Човек, който уважава и обича себе си – той ще има избор да се поучи от вас.

Обобщено и накратко: изслушвайте го/я с търпение, подкрепяйте го/я в инициативите му/й да работи върху себе си и просто го/я обичайте, обичайки себе си преди това.

Паническото разстройство е предизвикателство не само в Живота на Човека, когото обичате и който страда от него. И както има причина, пр да се случи точно на него, вероятно има причина паническо разстройство да се случи именно на ваш близък, а не на нечий друг...

Може би е нужно и вие да научите, да осъзнаете и промените нещо в Живота си?!?