Работата ми се превръща в ад и съм принуден да напусна
Здравей Петя, моля те за съвет, тъй като никой не ме разбира! Страдам от сериозно паническо разстройство и последните 2 години с помощта на един добър психиатър на частна практика преодолях паник атаките. Пих антидепресанти в продължение на около 2 години. Сега съм добре, спя спокойно, нямам атаки.., но когато изпитвам чувство на безгрижност. Опитах се да започна работа, но установих, че в чужда (несигурна) среда получавам остра тревожност и паника. Работата ми се превръща в ад и съм принуден да напусна. Говорих по проблема с лекуващия си лекар, но той ми каза, че това е социална фобия и няма лек за това. В безизходица съм. Семейството и околните не ме разбират.
Петя:
Социална фобия ли имаш или агорафобия - прочети за приликите и разликите, защото е важно да знаеш точно от какво страдаш, нали? Не, че всички разновидности на тревожни разстройства не се припокриват до голяма степен... Разликите са в детайлите, но... все пак е важно да сме наясно, защото само, когато имаме яснота можем по-бързо и по-коректно да открием своя начин да се възстановим..
Социалната фобия е да се напрягаш извънредно, когато говориш, когато взаимодействаш с хора, а не от самият факт, че си в среда пълна с хора... не зная, дали успях да обясня. Социална фобия е да се страхуваш, дали няма да объркаш нещо, докато говориш, дали ще се представиш добре. При агорафобията - самата мисъл, че вече си на чуждо място, с чужди хора, че няма изход, от който бързо да се махнеш от мястото е достатъчна да ти докара паник атака. Агорафобията е много трудна за преодоляване, така е, но също както при паник атаките трябва да работиш, за да се възстановиш.
Сега, относно работата - да не би близките ти да те осъждат, защото отдавна не работиш? А и преди да започнеш работа е нужно да имаш подходящата настройка - да работиш също с някой, за да бъдеш по-подготвен и спокоен.
Помисли много добре върху следното, защото много често го срещам - Възможно ли е да използваш подсъзнателно състоянието си, за да напуснеш работа, която ТИ ЛИЧНО не харесваш, но може би другите те карат да работиш, защото трябва да работиш, да се издържаш и т.н., знаеш какви ги говорят близките - няма нужда да ти казвам. Или - Възможно ли е да използваш подсъзнателно състоянието си, за да не работиш и всички близки да продължат да ти обръщат вниманието, което ти е липсвало преди?
Много внимателно помисли, не бързай да си отговаряш на тези въпроси.
Ако отговорът ти е положителен на първия - просто да се мъчиш на място, което НЕ харесваш е излишно, но и да стоиш само в къщи не става, нали така? Така че един добър план би бил следния:
1. Напускаш;
2. Започваш да работиш със специалист, за да се подготвяш за новата работа;
3. Започваш да търсиш своето признание - онова, което обичаш да правиш, за да си по-ориентиран какво търсиш. Понякога дори да е за по-малко пари е по-добре, защото ти дава удовлетворението и спокойствието, което високо платената работа не ти дава;
4. Последната ми работа беше свързана с кариерно ориентиране - мога да те посъветвам и помогна как да си търсиш работа, как да се представиш на интервю и т.н., НО ТИ ТРЯБВА ДА НАМЕРИШ НЕЩО, КОЕТО ДА РАБОТИШ, НО И В КОЕТО ВЯРВАШ, разбираш ли?;
5. Междувременно можеш да правиш нещо добро за някого, за някаква кауза. Можеш да ми помагаш на мен - ти си избираш.
В случай, че отговорът на втория въпрос е положителен - в такъв случай се върни назад, помисли защо толкова отчаяно търсиш вниманието на близките си, липсваха ли те, като малък, обръщаха ли ти внимание... Осъзнай, че вече си голям Човек, приеми, че така са били възпитани те самите, опитай да разбереш и да им простиш. Само, като простиш ще успееш да преминеш напред. НеПрощаването е негативна енергия, която утежнява положението винаги.
След Прошката - продължаваш със точки 2, 3, 4 и 5.
Следи статиите в сайта - със сигурност ще ти бъдат полезни.
Желая ти успех от цялото си сърце! Поздрави,
