Радвам се, че не съм сама...

Здравей Петя, на 22 години съм и мисля че страдам от паник атаки. Сигурно си чувала много пъти колко е ужасно, колко безпомощен се чувставаш и, доколкото разбирам, не само си чувала, но си и го изпитала. Надявам се да не те натоварвам излишно. Попаднах случайно на сайта и се хванах, като удавник за сламка за думите ти, прочетох всичко и поръчах книгата ти. При мен нещата започнаха преди около 8 месеца с внезапна и страшна криза, като се стигна и до линейка. Започна се с ходене по лекари, правене на хиляди изследвания и единственото, което ми откриха беше проблем със щитовидната жлеза. Помислих си, че това е причината за всичко, но.... оказа се, че дори след започването на терапията, след нормализиране на хормоните, които вече са в норма и не ми е необходим повече прием на лекарсва - всичко продължава - безмилостните кризи, плашещите мисли, страха от това да не оставам сама... всичко... Ходила съм по невролози, кардиолози, всичко възможно и стигнах до извода, че ми трябва друга помощ и ето утре имам час при психолог. Много ми е притеснено, имам чувството, че никога няма да мога да го преживея, отчаяна съм... надявам се, че, след като прочета книгата ти ще се почувствам по-уверена... Извинявай ако съм те натоварила, просто имам нужда от малко сила и кураж :)

Петя Съжалявам, че се чувстваш така. Напълно те разбирам, но искам да знаеш, че това, че утре си на психолог е прекрасно. Дано си имала късмета да се довериш на правилния Човек, тъй като е от изключително значение. Това че са ти открили проблем при щитовидната жлеза говори до голяма степен, че наистина вероятно това е причината за появата на паническо разстройство при теб, но все пак искам ти да ми кажеш има ли според теб друга такава. Хубавото е, че си отскоро с пр - това ти дава предимство и стига да си постоянна, и с повече Вяра, нещата ще се нормализират. Сега като започнеш да работиш с психолог - само искам да ти напомня да осмисляш добре, да "прекарваш" всичко през себе си, слушай повече вътрешното си чувство, доверявай се на себе си първо, а после на онова, което ти казват отстрани. Казвам го, защото има някои "доктори", които не си дават сметка с думите си колко могат да повлияят в недобра светлина върху Живота на някого. Бъди по-спокойна сега. Утре като минеш психолога ще чакам да ми пишеш как ти се е сторило. Пиши ми как минава един твой ден, как се храниш, кафе пиеш ли, цигари, спортуваш ли - всичко. Каква е точно причината за отключването на пр при теб. Разкажи ми откъде си, как минава Животът ти. Всичко, което вярваш, че е важно. Относно книгата - не я очаквай като "удавник сламка". Тя единствено показва моят Път и запознавайки се с него ще е нужно сама да намериш своя начин да се справиш.

Анонимен:

Направо не мога да повярвам че ми отговори толкова бързо много ме зарадва :) хубаво е да знаеш че не си сама с това отвратително нещо и че има някой, който те разбира :) Относно терапията ми за жлезата - скоро имам преглед при ендокринолог и ще видим как ще продължим, но според мен не е това причината за пр, може би е допринесла, но не изцяло. Като цяло имам сложен и тежък живот. Детството ми е доста неприятен момент, бих казала че съм нямала такова даже. Майка ми и баща ми злоупотребяват с алкохола от както се помня, вечно са в скандали и... като цяло беше ужасно. Винаги съм се държала и съм била силна, минавала съм през какво ли не, просто няма да ми стигне цялата вечер да напиша всичко, но съм се оправяла винаги, стягам се и продължавам. Дойде момента, в който пораснах, отделих се от тях и заживах с прекрасен мъж, и някакси нещата се наредиха от самосебеси. Не се впрягах толкова на тях, гледах на нещата по фолософски, като цяло бях спокойна и щастлива, докато това лято не се започна с прилошаванията, сърцебиенето и .... и ето ме сега отчаяна... А за психолога не съм сигурна, дали е правилния или не, тепърва се сблъсквам с такива лекари и нямам никаква идея. Препоръчаха ми я хора, които са доволни ,надявам се да помогне и на мен. Относно начина ми на живот, стремя се да живея здравословно, храня се здравословно, не пия алкохол, е пуша по някоя друга цигара и пия по едно кафе на ден сутрин, а за спорта в момента освен дълги разходки и то с придружител, не мисля че съм в състояние да практикувам нещо друго. Не се сещам какво друго да напиша в момента, малко ми е притеснено заради ходенето утре при психолога. Много ти благодаря отново, че ми обърна внимание. Прегръщам те силно ..

Петя

Хубавото е, че осъзнаваш причината за случващото се в Живота ти. Вярваш или не - има хора, които не знаят защо пр е дошло при тях, а не при някой друг. От всичко, което ми разказваш относно детството си - не се учудвам, че и ти си в "нашите редици". Напълно те разбирам, зная за какво говориш... Осъзнавам какъв товар си носила на плещите си. Всъщност паническото разстройство е дошло, за да те "освободи" от него. Зная, че ти се струва абсурдно, тъй като в момента то те натоварва дори повече, но ако успеем заедно да пречупим гледната ти точка.... Ако успееш да погледнеш "отстрани" на Живота си.... Ако успееш да видиш "другото лице на паниката".... тогава ще ме разбереш какво ти казвам. Тогава няма да реагираш на пр по този начин, да го наричаш "това отвратително нещо". Ти си типичен пример за Човек с пр - Човек, носил прекалено много на плещите си.... Човек, който всички смятат за силен... Но това е маска, която и ти, и аз цял Живот носим. Аз все още не мога да се преборя с това, че няма нищо страшно и лошо да се покажа слаба. Някак вътрешно все чувствам, че трябва да "се държа". Това ми е останало от детството - да не показвам слабост... да не показвам страх... Да изглеждам смела, непоколебима, за да не се случат по-лоши неща от това, което се случваше... Необходимо е било да се справяме често сами, не знаем как да поискаме помощ, все се притесняваме да не би да притесняваме някого другиго със себе си... И на теб ти е познато, нали? Осъзнавам, че тези модели на поведение съм ги трупала цял един Живот и няма как лесно да се "отърва" от тях. Но пък всеки ден се опитвам да направя по една мааалка стъпчица в тази посока. Трудно е... Бавно е..., но аз няма да се откажа, защото детето ми ме задължава. Ще се постарая да й дам примера, който ми липсваше на мен. Ще се постарая да й дам обичта,която много ми липсваше на мен самата. Ще се постарая да й дам чистото дете, което още живее в мен.

Пишеш, че си се надявала да се отмине всичко от самосебе си. За съжаление, не става така. Нищо, което е вътре в нас, не остава незабелязано - и доброто, и онова, което не ни носи добро. Случило се е така, че да намериш добър Човек, създала си семейство, но си оставила нещо неразрешено от преди. Паническото разстройство идва да ти напомни, че имаш неща, които да изчистиш, не мислиш ли?

Не се страхувай от срещата си с психолога. Той е нормална част от Пътя ти напред. Просто внимавай какво приемаш за "чиста монета" - не само от него, но като цяло в Живота си. Хората с пр са много раними, чувствителни...

Относно спорта - разбирам, че не можеш да спортуваш сега - но се старай да излизаш все пак на кратка разходка, дори да е с придружител. Въздухът "отвън" е изключително важен за състоянието ни "отвътре". Относно кафето - старай се поне да не е на гладно - то предизвиква пр да се проявява. Ако можеш - спри го. Замени го с инка, с малцово... или с чай. Все пак - ти сама прецени. По принцип е нужно да избягваш всички храни и напитки, които напрягат нервната ти система. С времето ще се научиш, че всъщност това "избягване" на подобен тип храни и напитки те "води" към по-здравословно хранене, а оттам и към по-здравословен начин на Живот, което всъщност е чудесно, нали?!:)))

За цигарите.... ох, аз много пъти се повтарям за тях..., но, според мен, няма как пр да спре докато ти продължаваш да не уважаваш тялото си по този начин. Защото точно това правим - с грешните храни, с цигарите, с алкохола и т.нат. Искаме тялото ни да ни уважава, т.е. да не ни "съсипва" с пристъпи на паника, но не се поколебаваме ние да го "съсипваме" с отрови... Но и за тази Промяна - чисто физическа - т.е. уважение към тялото ни пак е нужно време. Както за Промяната в духовен план, т.е. Промяната във виждането ни за сполетялото ни "нещастие", така и за Промяната в чисто физически план е нужно време, търпение и постоянство. Прегръщам те и ще чакам да ми пишеш как е минала срещата. Поздрави!