Родители, родова памет/карма и настояще
Попадам на тази статия точно в деня, в който предприемаме действия по организиране на семинар за родовата памет с Аида Марковска. Много скоро ще имаме интервю с нея. Тя работи изключително върху родовата памет, родовата карма, изчистването им и изцелението ни за едно по-добро бъдеще. Действително вярвам, че има нещо "преди" нас, което ни влияе и към което ще е нужно в даден момент да се върнем. Всъщност е нужно да се върнем по-назад от своите родители. Да се върнем към техните родители, към техните деди... Така ще получим много отговори, ще имаме възможност да успокоим душата си. Тепърва ще говорим по тази тема, но е факт, че нещо случило се през времето, далеч назад във времето, може да ни влияе днес, в настоящето. Но, както казах, друг път за това.
Ето какво прочетох в книгата "Лекуване на емоциите - събуждане на безстрашния аз" - Крис Грискам, която препоръчвам:
"... От родителите ние получаваме онази отправна точка, която ни помага да разберем кои сме всъщност и каква е причаната да бъдем с тях. Съзнателно избираме своите родители, за да действат като катализатори и филтри, подпомагащи развитието ни.
Отначало за повечето от нас остава необясним фактът, че умишлено сме "избрали" тези родители.
Още по-шокиращо е да допуснем, че сме ги избрали за наше добро! Заричаме се никога да не ставаме като тях, но с течение на времето с ужас откриваме, че мислим и се държим по същия начин и дори все повече заприличваме на тях.
Това е така, защото от родителите си наследяваме не само гени, а нещо много повече. Всяка клетка на тялото носи съзнание, натоварено с мисловни форми и отпечатъци, предавани от поколение на поколение. Независимо дали ни харесва това или не, ние сме като огледала един за друг - и понякога болката от отражението просто ни съкрушава.
Начинът да разрешим тази дилема е да проникнем дълбоко през булото, покриващо физическата действителност, да се върнем към зачеването и дори по-назад, за да открием обяснението и източника на семейната карма. Необходимо е хората да изживеят с всяка клетка на тялото си, че животът ни тук е резултат от наше съзнателно решение. Колко освобождаващо, животворно и облекчаващо ще бъде да разберем за първи път, че собственият ни избор на духовно ниво е причината за появата ни на този свят като човешки същества със специфичен опит.
Самопознанието изисква холографски начин на възприемане, където нищо не се изключва, нито потиска. А то става постижимо за нас само когато се издигнем над ограниченията на времето и пространството - когато насочим енергията и мъдростта на Висшия ни, на божествения Аз към нашия всекидневен живот. Той се превръща в приключение от момента, когато започнем да разбираме първоначалния си свободен избор да се проявим и живеем тук, в този физически свят. Животът тогава се изпълва със сила и радост. След като престанем да отричаме личности и ситуации, а започнем да ги приемаме и надмогваме, възможно е не само да видим живота си като холограма, но и да го превърнем в радостен танц.
Из "Лекуване на емоциите - събуждане на безстрашния аз" - Крис Грискам
