Срамувам се от децата си...

Здравей,Петя! В какъв ред да започна, просто вече адски много ми писна, не съм пълноценна за себе си първо, срам ме е от децата ми.

Петя

Съжалявам, че се срамуваш от децата си, но запомни едно - децата са много по-умни от това, което предполагаме. Ако не криеш чувствата в себе си, ако седнеш и говориш с тях - простичко, по човешки, с думи от сърцето си и като с равни - бъди уверена, че те ще те разберат и ще те приемат, тъй като те те обичат безрезервно. Точно както би следвало да се обичаш и ти самата.

Децата ти ще те приемат такава, каквато си. Само ние, възрастните, поставяме условия, когато обичаме, не забравяй това. Децата се нуждаят единствено и само от две неща - обич и грижа. Сигурна съм, че паническото ти разстройство не ти попречи да им ги даваш.

Ти не можеш да изведеш децата си сама... Добре, първо се приеми с това.... Помисли си, други майки не могат да изведат децата си поради друга причина..., например работата им не го позволява... или нещо друго. Те също страдат - точно, както ти. Вероятно приемат ситуацията, че така се налага в момента, но не спират да вярват и да работят в посока, ситуацията да се промени. Това е важното.

Колкото повече приемаш, че това е положението, т.е. по-малко спориш с реалността - толкова повече ще успяваш да си по-готова да излизаш сама с тях. Това е така, защото колкото повече се фокусираш върху нещо - то се увеличава. Колкото повече се фиксираш върху факта, че НЕ МОЖЕШ да изведеш сама децата си, толкова повече НЯМА ДА МОЖЕШ. Когато приемеш, че нещата са така, автоматично настъпва някакво успокоение, фокусът вече не е там, т.е. ти можеш ВЕЧЕ да променяш реалността, дано ме разбра.

Успех!