Страх от страха...
„Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме е самият страх.” Франклин Рузвелт
Когато страхът от нова атака стане водеща сила в Живота ни, съвсем скоро променяме поведението и цялото си ежедневие с една едничка цел: да избегнем всичко, което би могло да я предизвика.
Влизаме в омагьосан кръг и много често повечето хора с паническо разстройство казват, че в крайна сметка са започнали да се страхуват не толкова от паник атаката, колкото от ужасния страх, който я предшества и съпътства, без да можем да дефинираме защо и как се появява, но е факт. И е повече от достатъчен да провокира промените, които въвеждаме, само, за да не го изпитаме никога отново! Но... Лошата новина е, че каквото и да опитваме, каквото и да правим, където и да се скрием, този страх ни открива навсякъде, забелязахте ли вече това? Появява са дори в дома ни, там, където се чувстваме уж най-защитени. Всеки, с когото съм разговаряла, включително и аз, не очаквах да ме "удари" паник атака с такава сила у дома ми. Бях много изненадана, но всъщност втората, най-силната паник атака бе у дома... Тогава посетихме спешното, нямаше как... всички възможни симптоми ми се "активираха":)
Всъщност, когато се случи това, тогава осъзнах, че няма къде да се скрия, тоест ще трябва да направя нещо явно.., така че имаше и нещо добро от случилото се. Осъзнах, че това, което ме плаши е всъщност В мен, не е нещо извън мен... "Господи, задачата ми се усложни още повече!" си казах."Преди трябваше да се пазя от хората, как ще се пазя от себе си?!? Това въобще възможно ли е? Та аз съм постоянно със себе си - няма къде да избягам от себе си!!! Значи, аз не се страхувам всъщност от хората навън, от дългите разстояния, от липсата на изход... Не, това било просто моя мисъл, която аз съм създала и която активирайки активирам автоматично и страха, а после идва паник атаката...." и знаете какво следва, нали? "Всичко било просто мисъл..., хм..." - казах си, "щом е мисъл, аз съм я провокирала, може би трябва да я прекъсна... Но как?". (Как да прекъсваме, да преместваме фокуса е тема на друга статия, но това е една от първите стъпки - да се научим да спираме мисълта, която ни напряга, да я заменяме, да неутрализираме...) Случването на една от най-тежките ми паник атаки от дома ми позволи да проумея, да прозра толкова много!
„…По-късно започнах да изпитвам множество страхове… От неизвестното… От смъртта… Страхувах се да затворя очи. Не бях сигурна дали ще се събудя… Докато най-накрая не се страхувах от почти нищо… Освен от страха… Той беше достатъчен! И омагьосаният кръг се затвори…” – от „Другото лице на паниката”
Когато Човек се чувства по този начин дори най-обикновените ежедневни занимания се превръщат в огромни предизвикателства. Превръщаме се в пеперуди, които просто пърхат около светлината /в нашия случай „сигурната зона”, която вероятно е домът за повечето от нас/. Всяко отдалечаване от нея ни напряга и задейства целият този отровен механизъм – паник атаката. Човек не може да се среща с приятели, защото няма как да им обясни необяснимото си напускане на компанията в най-интересната част на вечерта! Не може да излезе на разходка в центъра на града, защото не иска да му се случи да „полудее” пак и да се изложи пред всички хора, които могат и да си помислят, че е луд. Дори да поддържа нормална любовна връзка се оказва огромно предизвикателство. Хората с тревожно разстройство са принудени (или поне така си мислят в началото) да се преструват, че са като всички останали. Да крият истината, дори от най-близките от страх, че няма да бъдат приети. Че няма да бъдат разбрани. Но в крайна сметка – цялото това „избягване” на ситуации и хора, които могат да задействат „спусъка” и да получим паник атака – всъщност ни натоварва неизмеримо повече. Едва ли е възможно да се издържи дълго на такова огромно, непосилно натоварване. Всяка секунда от своя ден, човекът страдащ от паническо разстройство се старае да контролира всичко и всички около себе си. Старае се да предвиди, да избегне всяка възможност, която би го доближила дори малко към паник атаката. Това води до перманентно повишени нива на тревожност, което пак е предпоставка към получаване на пристъпи на паника. Както казах – пр често се превръща в лабиринт, омагьосан кръг, от който е трудно човек да се откъсне, но не е невъзможно. Просто трябва да види светлината и да реши, че иска да я последва.
Единствената разлика между този, който е „излекуван” от паник атаките и този, който все още страда от тях е само една. Разликата е, че първият не се страхува от тях. Всичко опира до този ужасен, обсебващ страх! Успее ли човек да превъзмогне него, ще превъзмогне и паник атаките!
„Истинската свобода е липсата на страх" - Неизвестен автор
