Имам чувството, че вместо да намаляват, страховете ми се задълбочават...

Прочетох книжката ти бързо, Петя. Искам отново да те поздравя, всичко което прочетох е толкова истинско, систематизирано и поднесено достъпно, за разлика от хилядите материали за паническото разстройство. Със сигурност ще я препрочитам, защото сега бързах да стигна до края, на втори прочит ще е по-задълбочено. Хубавото е, че докато чета се чуствам добре, всичко изглежда логично, виждам в моменти как и аз ще успея да приложа всичко и ще заживея в хармония с себе си. Лошото е обаче, че всеки мой ден започва с страх и продължава с тревожност. Имам чуството, че вместо да намаляват страховете ми се задълбочават, защото за да избегна возенето в семейният ни автомобил, се качвам на автобус, там обаче започва задушаването, замайването, защото изпитвам страх, дали няма да припадна. Движението ми сама навън или с детето само също ми докарва до атаки - излизам от вкъщи в съвсем нормално състояние, и след 10 крачки вече ми се подкосяват краката, тогава започват грозните картини на това как някой ще ни блъсне, като пешеходци, или как ще припадна и детето ми ще се уплаши. Просто се чудя как ми ги ражда главата всички тези неща. И въпреки всичко не преставам да се возя в автомобила, да излизам сама, въпреки че ми коства много.

Какво би ме посъветвала, да продължавам ли да го правя, или да избягвам от части тези състояния, макар че, доколкото разбирам от повечето статии съвета е "изправете се пред страха си".

И един друг въпрос, макар че още, докато го пиша се ядосвам, звучи като на хипохондрик. Казват никой не е умрял или полудял от пр, а нали стреса е в основата на много заболявания, а това ежедневно състояние на тревожност не се ли отразява и на нашето здраве?

Петя

Първо искам да ти обърна внимание на изречението ти, че "всеки твой ден започва със страх и тревоги". Като начало бих ти препоръчала сутрините да си намериш, да си избереш, да си създадеш някакъв свой, личен ритуал. Нещо, което успокоява ума ти, носи ти усещането за логичност, позволява ти да видиш нещата "отвъд това, което са":))) Това последното е цитат от "Цар Лъв" 3 и дъщеря ми постоянно повтаря точно тази реплика от филма. През цялото време, когато се сети го казва - без връзка в разговора ни. Приех го като знак да не се задълбочавам в детайлите, да не забравям, че "картинката" е по-голяма от това, което изглежда. Но да се върнем на ритуала. Просто всяка сутрин, може би още докато си в леглото, щом отвориш очи, може да си кажеш нещо, да си изтананикаш нещо. Има кодове на подсъзнанието, които можеш да потърсиш в нета, техника като хоопонопоно, можеш да вземеш някое утвърждение от Луиз Хей, а най-добре ти да си съставиш сама свое. Предполагам разбра за какво ти говоря. Скоро ще кача в сайта избрани кодове на подсъзнанието, които работят при страх и тревоги.

Първо, искам да отбележа, че се радвам, че не се отказваш да излизаш, да правиш нещата, които те притесняват - ти си истински боец. Забелязала ли си как, когато излизаш и след това те обхваща страха, но ти не му се поддадеш и продължиш... , а не се върнеш обратно... Усещала ли си как след това се чувстваш точно както преди да дойде пр в Живота ти? Способна на всичко, активна.... просто без страх в себе си. Ако е така, както предполагам, тъй като при мен е така - тогава сама си представи колко много ни отравя страха, колко е токсичен. Този факт, сам по себе си, ме провокира да желая да му се противопоставя:) Той не е полезен за мен и моето тяло - ок - тогава тръгвам да търся начини да го провокирам той сам да си тръгне от мен:)) Ще го накарам тоя страх сам да се оттегчи от мен, да му писне да ме чака да ме "хване" за гушката:)) Защото само тогава нещата се случват наистина. Когато те сами се оттегчат от нас:))), доброволно, без да ги "напъваме", да сме агресивни към тях - само тогава изчезват. Говоря за страха, за емоционалната болка..., т.е. общо взето като ги приемем. Като им кажем, че са "добре дошли при нас". Като ги помолим за прошка, че сме ги задържали твърде дълго при себе си, без да съзнаваме, че те вероятно си имат и друга по-важна работа от това да ни тормозят всеки ден:))) Просто подходи към страха като към някоя придаваща си много важности, пълна дама /представи си някоя от анимационно филмче - аз се сещам за тази от "Пипи дългото чорапче" винаги:)))/, която действително е силна физически /което усещаме сами по симптомите в телата си/, но пък е жена, която обича да я ласкаят и с мили думи може да й станем безинтересни и да ходи да се занимава с друг. Защото на нея просто това й е целта в Живота:))) Опитвам се да стигна до въображението ти, защото то е много важно условие за справянето с пр. Въображението е една форма на вътрешен диалог дори - между теб и пр и може само да ти помогне. Но да се върна на страха - Само, когато му се противопоставим обаче, без да се конфронтираме, а с меко настояване пред него, че сме достатъчно "инат", че да се "наслаждаваме" на неговата компания.... само тогава, той се отдръпва. Истината е, че страхът изчезва пред нашата смелост. Но тази смелост е нещо, което наистина трудно се постига. Всъщност става въпрос за осъзнатост. Смелостта е осъзнатост. Ако просто се преструваме на смели.... няма да се получи, защото е нужно да имаме подготовка преди това, т.е. да знаем повече за себе си, за пр, за Живота като цяло. Аз съм го написала и в книгата. Тялото ни реагира на ума ни, а да излъжем ума си.... малко са Майсторите в света:))) Ума /Егото/ иска логичност, достоверност. И само, когато ние му я дадем, той намалява количеството на хормона на страха. Защото той контролира тези процеси. Нужно е да работим с ума си, но както казах, да му даваме само логични, достоверни съждения. За да успеем да го направим, обаче, е нужно да не спираме да работим върху себе си. Зная, че всички и навсякъде това казват, но това е истината. Никой и нищо "отвън" няма да ни помогне. Не забравяй, че всичко става "стъпка по стъпка", без прибързване... Има ли прибързване, няма логичност - умът "пуска своята отрова" и тялото ни реагира. "Отровата" за и на ума са нашите страхове, съмнения, убеждения, нашата обида...., тъга.... нашата негативна емоционалност. Това е затворен порочен цикъл. "Лек за отровата" - това са само две неща - обичта и прошката. Връщай се винаги към тях и си ги припомняй. Обичта към себе си. Това е и моят най-голям урок. Да се науча да се приемам, да се обичам всеки ден, без изключение. Да се уважавам. Понякога е трудно, особено, когато станеш родител. Но когато има спънки, израстването е по-качествено:))) Върни се и прощавай - в твоя случай на лекарите, които са отговорни за състоянието си, без да предаваме изцяло отговорността в техни ръце, защото в крайна сметка ти си избрала да се довериш на тях, а не на себе си, не си търсила други варианти, информация. Така или иначе, всичко е минало и посто приеми, че в Живота ти е било така писано, че ти сама си избрала този сценарий и дори бъди благодарна на тези доктори, защото без пр наистина няма да ти се разкрият много "тайни", както е популярно да се казва:) Знаеш вече, прочела си книгата ми - пр носи след себе си много уроци. Някак винаги е нужно да обръщаме гледната точка, предполагам ме разбра. Сама е нужно да предпазваш емоционалното си тяло. Внимавай с каква информация го засипваш. Телевизия, гледана безконтролно, клюки, злословене - дори само, когато присъстваш на подобно нещо - това ти влияе. Това е по отношение на въпроса ти за ежедневния стрес. Старай се ти САМА да го минимизираш. Не можеш да го избегнеш например, но има много начини да го намалиш. Подбирай внимателно обкръжението си, думите си... всичко, което не те кара да се чувстваш добре. Не забравяй да благодариш, наред с обичта и прошката. Знаеш, че тя ще ти помогне.

Та - да обобщим - започвай деня си с подходящите думи и мисли, най-добре измислени от теб самата, продължавай деня си с ясното съзнание, че всеки ден е нужно да направиш нещо само за себе си, с което да декларираш обичта към себе си.... здравословното хранене също е акт на обич към тялото ти, а оттам и на самата теб. Ти сама ще избереш с какво да си доставиш удоволствие. Вечер, преди да заспиш, благодари за хубавите неща в деня си, но не забравяй и за лошите, благодарение на които ти можеш да правиш разлика между добро и лошо...., защото, ако не съществуваше лошото - нямаше да съществува и доброто:) Благодари за лошите неща, защото както ти казах - няма израстване без трудности.

Прегръщам те! Обичай се повече! Дано успея и аз с теб да не забравям, че освен майка съм и Човек:))), който има своите нужди. Това е много важно, но е много, много дълга тема:) И накрая - извини ме, но в момента сме на тема анимационни филмчета - та затова ти давам толкова примери от тях...