13 СТЪПКИ КЪМ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО от паническо разстройство
1. Деклариране на искрено желание и решимост да работим за постигане на Промяна в Живота ни.
Заявяваме искрено желание да се променим и точно с тази декларация започва процеса на Промяна в Живота ни. Осъзнаваме, че „старите“ модели на поведение и мислене вече не ни служат, и без осъждане възнамеряваме да приемем „новите“ в Живота си. Декларираме, че поемаме отговорност за своя собствен Живот, осъзнавайки, че никой друг не може да ни помогне, ако ние самите не си помогнем. Това означава постоянна работа над нас самите. Това не бива да ни плаши или обезкуражава, а напротив – да ни изпълва с трепет и вълнение за предстоящото разкриване на нашето ново, по-добро Аз.
2. Откриване и осъзнаване на истинските причини за отключването на паническото разстройство в Живота ни.
„Сваляне на всички маски”, които сме носили в Живота си. Дълбок анализ на нашето минало и настояще. Изваждане „наяве” на всички убеждения, с които сме израснали, които са „кодирани” в нашето съзнание и подсъзнание. „Когато възникне проблем, трябва не да правим нещо, а да разберем нещо.” – д-р Реймънд Чарлз Баркър Ако ние не сме наясно с обективните причини, с мисловните модели, които са предизвикали провокирането на паническо разстройство у нас, не бихме могли да се възстановим – толкова е важна стъпка 2.
3. Приемане на факта, че паническото разстройство е ВЕЧЕ в Живота ни.
„Когато споря с действителността, губя - но само в 100 % от случаите.” Байрон Кейти
Каквото и да правим – факта си е факт, и това е нашата действителност В МОМЕНТА. Това не ни обрича на доживотна присъда, това просто е положението ТУК и СЕГА. В същото време, изцяло в наши ръце е това, което ще изберем да направим отново ТУК и СЕГА. Не можем да избягаме от паническото си разстройство и единственото нещо, което ни остава да направим е да променим отношението си към него, чрез разкриване на „другото лице на паниката” и осъзнаване на уроците, на които е дошло да ни учи това състояние. „Приемете паническото разстройство, като приятел, който не се страхува да ви каже истината в очите, без значение колко ви боли от нея!” Петя Петрова
4. Фокусиране върху това, което вече имаме, а не върху това, което ни липсва.
Учим се да благодарим и за най-дребното в Живота си. Благодарността е важно условие, за да променим своето емоционално състояние и нагласа. Благодарността най-бързо повдига вибрацията ни, което води до промяна в нашето отношение към заобикалящата ни действителност в положителна насока. С практикуване на благодарността се повишава и нашата осъзнатост, която е необходимо условие да стъпим стабилно на своя Път за Промяна.
5. Осъзнаване, че нетърпението е само знак, че не сме готови за своята Промяна.
Години време е било нужно, за да стигнем дотук. Не можем да очакваме възстановяването да е за ден, два, нали така?!? Осъзнаваме нуждата от време и сме готови да си дадем достатъчно, за да „научим уроците”, на които ни учи паническото разстройство. Приемаме, без да виним себе си, че по „пътя” ще се случва и да грешим, но вече бързо ще разпознаваме грешките и ще се стараем да реагираме по „новия” начин. Малки стъпки, всеки ден.
6. Прощаваме заради себе си, а не заради другите. Осъзнаване, че силният момент е винаги настоящият, т.е. „освобождаване” от миналото и отказ да правим предположения за бъдещето.
Мислейки за миналото и бъдещето, не успяваме да живеем истински, тук и сега, а не бива да забравяме, че нашето „сега” определя нашето „утре”. Процесът на прошка е бавен и труден, но започва в момента, в който пожелаем да го направим. „Освобождаването” от миналото идва, когато успеем да простим на хората, които считаме, че са виновни за случващото се с нас, а прошката идва с разбирането защо те са постъпили по този начин. „Прощавам ти за това, че не си бил такъв, какъвто аз съм искал да бъдеш. Прощавам ти и те освобождавам!” – Луиз Хей. Когато сме свободни от миналото, ще е нужно да простим и на себе си, че не сме намерили сили да се грижим по-добре за себе си.
7. Готовност да се обичаме, вярваме и отстояваме себе си осъзнато за първи път в Живота си!
„Най-съществената част от изцелението и превръщането ми в цялостна личност е да приема всички свои аспекти. Повечето от проблемите ми идват от отхвърлянето на част от мен, от липсата на пълна и безусловна любов към себе си.” Луиз Хей. Приемане на убеждението, че „Аз заслужавам да бъда здрав и щастлив!”. „Обещавам пред себе си от днес нататък всеки ден да правя по нещо за себе си и да обичам това, което правя и да правя това, което обичам!” Уейн Дайър.
8. Готовност да поемем отговорност за мислите и думите, които изричаме в ежедневието си.
„Господството над мисленето дава власт над Живота!” Буда. Отказваме да се оплакваме от съдбата си и от паническото си разстройство. Спираме да казваме, че искаме Живота си обратно. Осъзнаваме, че точно начинът, по който сме живели досега ни е докарал до тук. Ако желаем да говорим за паническото си разстройство – то нека да е за нашето възстановяване и уроците, на които ни е научило. Преживяванията ни са просто външен израз на нашите нагласи, на нашето отношение към самите нас и към заобикалящата ни среда. Като за начало, премахване от речника ни на думи като „проблем”, „трябва” и развиване на умението да отказваме, да казваме „не”, когато не желаем да направим нещо, т.е. на здравословния егоизъм. „Какъвто и да е проблемът, той се поражда от начина на мислене, а начинът на мислене може да се промени!” Луиз Хей
9. Категоричен отказ да се борим и измъчваме, че не сме разбрани и осъзнаване на нашата собствена сила.
Не търсим съжалението, одобрението на близките и заобикалящите ни. Единственото, с което разполагаме и винаги ще разполагаме, е самите себе си и ТОВА Е ПОВЕЧЕ ОТ ДОСТАТЪЧНО! Би било прекрасно да имаме подкрепата на своите близки, но им прощаваме, че те са такива, каквито са в случай, че това не е така. Никога не забравяйте да простите и на себе си, защото във всеки процес ние също сме участвали – съзнателно или не. Прощаваме и на себе си, че, заради това, че сме се чувствали неразбрани, сме задържали негодувание, гняв и обида дълго време в себе си, и продължаваме да работим по своето възстановяване. Никой няма право, не може и не би следвало да работи върху нашето възстановяване, освен самите ние.
10. Осъзнаване на съзидателната и изцелителна сила на Вярата.
„Имайте Вярата, че нещата се случват с причина. Въпреки че са антиподи - страхът и Вярата си приличат по едно нещо. Макар и невидими за очите, те са способни да променят нас и Живота ни видимо. Знам, че страхът не се пренебрегва лесно, но е достатъчно всеки път да добавяме към него и малко Вяра, че всичко може, и ще бъде по-добре. Така, малко по малко, ден след ден, Вярата ще разтвори в себе си страха. Ще го измие от душата ни и ще изпълни сърцата ни. Защото само с Вяра Човек не се „втренчва” в детайлите за дълго и си припомня често, че "пъзелът" е по-голям от това, което вижда към дадения момент. Животът просто ни е предложил поредната част от него.” Петя Петрова Няма нищо случайно в Живота ни и всичко, което ни се случва е винаги за наше добро – използвайте често това утвърждение и ще бъде точно така.
11. Готовност да обичаме и уважаваме своето тяло.
Осъзнаваме, че това, с което се храним, до голяма степен определя начина, по който се чувстваме, изглеждаме и живеем. Приемаме нуждата на нашето тяло да приема достатъчно количество вода и се ангажираме с нашето рождено право да дишаме правилно! Готовност да поемем отговорността, че така както се отнасяме със своето тяло – така ще се отнася и то с нас. Принципа „каквото посееш, това ще пожънеш“ и се отнася до храненето, съня, почивката. Желателно е стимуланти като кафе, цигари, алкохол и захар да бъдат крайно ограничени, до степен да бъдат изключени от живота ни!
12. Намираме начин да "предадем нататък", т.е. да помогнем на някого в същото положение.
Не е нужно да сте да сте напълно възстановени, за да помогнете на някого, важното е споделите това, което сте научили във времето. Не се знае, за някой, някога и някъде, вашите думи могат да бъдат най-точните и нужни за момента. Може точно вашата история да провокира нечия чужда Промяна. Отдавайки своите знания и сила, самите вие ще стане по-знаещи и по-силни. Възстановяването е много по-бързо, когато споделяме.
13. Всичко зависи от нас самите, всичко е в наши ръце!!!
Осъзнавате ли каква сила е това?!? Давате ли си сметка, че МОЖЕТЕ ДА ИЗБЕРЕТЕ как да продължите?!? Не е ли прекрасно, че независимо от другите, ВИЕ МОЖЕТЕ ДА ЖИВЕЕТЕ ПО НАЧИН, КОЙТО САМИ ИЗБЕРЕТЕ ЗА СЕБЕ СИ?!? Какво ще направим днес – само това има значение. Фокусираме се в днес. Не се обвиняваме, ако не намерим сили да направим заплануваното днес, не! Осъзнаваме, че утре и всеки ден след това е нов шанс за ново начало. Зависи, разбира се, от нас, дали ще се възползваме от него.
ЖЕЛАЯ УСПЕХ ОТ ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ НА ВСИЧКИ!
